След всяка впечатляваща победа на Аякс в основна тема неизбежно се превръща прочутата му академия, брато. И това е съвършено логично – тя е най-ценният актив на клуба. Вече в 1751 поредни мача холандският гранд използва поне по един собствен кадър. Впечатляващата серия започва през септември 1982 г. и очевидно няма да приключи скоро.
Какво се крие зад вратите на тази съвършена фабрика за таланти?
В страната неслучайно наричат академията De Toekomst, в превод – Бъдеще. Тя се намира в покрайнините на Амстердам, съвсем близо до „Йохан Кройф Арена”. Разполага с 19 терена (с естествена и изкуствена настилка). За качеството на прилежащите фитнес зали и възстановителни центрове няма смисъл да отваряме дума.
Именно „Бъдеще” се казва стадионът, където играят юношеските и младежките отбори. Клубът поддържа над 10 състава в различните възрасти, като се започва от U-9.
Цяла армия момчета мечтаят да бъдат приети в академията на Аякс. Това обаче може да стане само по един единствен начин – с покана.
Децата започват тренировки от 7-годишни, но понякога се приемат и по-големи. Скаутите ги набелязват на училищни турнири, като процесът по наблюдение може да продължи повече от година. Но дори и това не гарантира окончателно одобрение – задължително се полага изпит, а качествата се оценяват от комисия.
Скаутите на постоянен договор са осем. Четирима работят в Холандия, четирима – в чужбина (ето как Кристиан Ериксен например се озова в Аякс). Тези на свободна практика обаче са около 90. Те подават информация, въз основа на която някой от щатните скаути пътува и оценява кандидата.
Главен приоритет е Амстердам и районът.
Привличат се деца, които живеят максимум на 60 километра от града и пътуват не повече от 2 часа. За да покрият този критерий, някои момчета и семействата им напускат дома си и се местят.
Клубът изповядва ясна и проста философия, на която се базира холандското футболно чудо от миналия век – схема 4-3-3 и атакуващ футбол.
Прогресът на младите футболисти се оценява по четири основни параметъра: техника, мисъл, характер и скорост.
Допълнителни елементи са: координация; техника на удара; подаване; изпълнение на аут; финтове; завършване на атаката; позиционна игра; умения в двустранна игра.
В Аякс не използват класическото разделение от останалите академии – един треньор за една възрастова група. Вместо това децата са разделени на принципа 7-12, 13-16 и 17-20 години.
Момчетата над 13 години тренират пет или шест пъти седмично.
В такъв график почти не остава време за образование, така че е необходимо рационално решение. Клубът осигурява транспорт, за да могат децата да се приберат максимално бързо у дома и да подготвят уроците си.
По-малките тренират не повече от три дни в седмицата, така че могат редовно да посещават училище. Те не се затормозяват с тактически постройки – тези занимания стартират от 13-годишна възраст.
Политиката е младите футболисти да не бъдат откъсвани от семействата и приятелите си – оттук е и желанието да се привличат местни момчета.
Гимназията, разположена на територията на академията, разполага със собствена библиотека, медийно студио, езикова школа и научна лаборатория. Децата получават уроци и по правилно хранене, кинезиология (научна и практическа дисциплина, изучаваща мускулното движение), психология и поведение, икономика и дори финансова грамотност. За целта Аякс плаща заплатите на 15 преподаватели.
Да си треньор също не е проста задача. Необходимо е да си играл на професионално ниво дори и ако работиш с най-малките. Всички състави практикуват схема 4-3-3 с акцент върху контрола на топката и атакуващия стил. В щаба работят 24-ма треньори. Те наблюдават всички групи и опитват за помогнат на конкретен талант, вместо да поставят акцент върху отборното представяне.
11 срещу 11 се играе чак от 11-годишна възраст. Преди това – 8 на 8, 9 на 9 и 10 на 10. Използват се терени с различна големина, като момчетата постепенно се учат да покриват все по-големи пространства.
Футболистите от първия отбор също тренират в базата и в трапезарията често може да засечете както Френки де Йонг, така и таланти от юношеските тимове.
Най-напред възпитаниците овладяват основните умения – правилно спиране на топката, придвижване, позиционна игра, удари, игра с глава и т.н. След 13-ата година вече се залага на контрола върху топката, бегови упражнения, пасове на различна дистанция.
За всичко това родителите плащат годишна такса от… 12 евро. Едно евро на месец. Толкова струва застраховката. Всичко друго е безплатно.
Ако някое дете не се справя или се скатава, компромиси не се правят и следва изключване. Разбира се, това не става светкавично – отправят се няколко предупреждения. Веднъж годишно треньорите оценяват напредъка на всяко дете, като се случва да гонят дори 8-годишни.
Научният и строг подход често е критикуван. Допускат се и грешки, отпращат се бъдещи звезди и се търпят финансови загуби. Дисциплината обаче е желязна. Куинси Промес например е отстранен на 16 години заради лошо поведение. Той си позволявал да спори с треньорите и дори да ги поучава.
Треньорите също си стягат багажа, ако работата им не дава необходимия резултат.
„Ние сме производител на кадри за топ отборите в Европа – признава директорът на Аякс Едвин ван дер Сар. – И това е нормално. Участваме в малък шампионат. От финансова гледна точка не се налага да продаваме футболисти, но в даден момент те достигат до определен етап от развитието си и искат да играят срещу най-добрите в света. Тогава на тяхно място идва друг играч от школата. Нашите фенове искат да виждат на терена собствените ни юноши. Те ги следят още от академията, когато са на 11 или 15 години”.
Приходите от трансфери на Аякс от началото на новия век надхвърлят 500 милиона евро. Миналата година клубът предприе малко необичайна кампания – купи възрастните (по своите критерии) Душан Тадич и Дейли Блинд, съхрани Ласе Шьоне и Ааким Зиеш. И сега гледа към финала в Шампионската лига. А ние за кой ли път сме се втренчили в изумителната му академия…
Източник: webcafe.bg