Brato.bg
Мъж едва не умря от измръзване на Витоша, брато, след като му бе отказана помощ. Кирил Радев решил да посрещне Нова година на Черни връх с приятели, тичайки гол, но лошите атмосферни условия го отвели пред вратата на заслона, където стопаните на помещението празнували. Те обаче му отказали помощ и го оставили навън, защото партито било в тесен семеен кръг. А мъжът бил пред измръзване, ситуацията била кризисна. Дотук с информацията по темата. Много се каза, много се изписа. Ние нашето заключение отдавна сме го направили – човечността в българина е на изчерпване. Замислихме се обаче къде още трябва да ни спрат достъпа. Статията е в наш стил и ако нямаш чувство за хумор, по-добре бий хикса още сега.
В болниците
Няма смисъл, брато. И там докторите са също толкова гостоприемни като тия от заслона. По-добре да го караш на бабини илачи и билки. Отидеш ли в болницата, трябва да чакаш с часове, да имаш направление, разкритие и пари. Най-важно е последното. Здравеопазването ни е на нивото на родната Първа лига – кръгла нула. Затова по-добре да затворят всички болници и да се оправяме както можем, то и без това сега си е така.
В Данъчното
Хора не трябва да бъдат пускани и в Данъчното да си плащат данъците. Що? Що па не? Щото така! Платим ли си данъците, помагаме на една шайка негодници да се хвалят къде са преразпределили парите на народа, брато. Що го правят? Щото им позволяваме! Що па да им позволяваме? Щото сме прости, нищо, че се имаме за нещо големо. Историята с Черни връх и измръзналия полугол е метафора на тва с Данъчното и държавата. Ние сме тарикати на гол гъз, тичаме в студа, накрая имаме нужда от помощ, а държавата вика: “Тука нема никой!”.
На “Графа”
Най-добре известната столична улица да остане затворена за посетители. Да е хубаво, ама да е затворено. Все ще се намери някой недоволен от некачественото изпълнение на обществени поръчки, аман, тия в общината един лев не могат да откраднат, значи! Хората се постараха да направят нещо нетрадиционно, те се хващат за някакви си надгробни плочи на тротоара! Щом не го оценяват, най-добре е повече да не им се разрешава да стъпват там. За площад “Славейков” и без това може да се минава и по “Солунска”, и през “Раковска”. Айде…
В театрите
Ходил ли си скоро на култура? Не сме сигурни, че трябва. Не ни разбирай погрешно, актьорите са си супер, постановките – също. Повечето посетители обаче не са на ниво. Едни кашлят шумно, други снимат с телефони, не си изключват и звука. Бутат се, въпреки че няма причина, дори те псуват. В голям процент от случаите, когато има антракт, много от присъстващите не се връщат, защото не знаят какво означава това. Най-добре е театрите да се играят пред празни трубни, както прави и БФС в родния ни футбол. Нека постановките се излачват по специален платен канал и всеки да си ги гледа в домашна среда.
Пред телевизора
Изобщо не трябва да се пускат хора пред телевизора, брато. 99% от медиите ни са станали слуги на дедовия, а ако не те облъчват с идиотска информация, турските сериали ще ти вземат двата грама останал мозък. Може да имаш късмет да попаднеш и на “Стани богат”, където тъпи путки не знаят кво е изкуствен интелект, докато водещият получава астигматизъм в опит да прочете поредния бланк.
На мач
Няма никакъв смисъл, особено ако е зимата. Тогава няма къде да седнеш, защото клубовете не си правят труда да почистят. През слънчевите дни е почти същото. Пластмасовите пейки са хванали тинест дъждовен каймак, който ще обършеш със задник, ако решиш да седнеш. Да не говорим, че можеш да хванеш тетанус от стърчащата арматура около седалките. Минимум могат да те набият, защото не скачаш и не пееш. Има голяма вероятност и да те взривят с бомба или да те обгазят с военна противотанкова димка. На мач у нас е така. Вероятността да ядеш шамари още на спирката пред стадиона е по-голяма от по-горе изброеното. Ние отдавна ходим без шалове на срещите. Понякога и без желание, осъзнаваме, че ще е тъпо, но любовта е по-силна. После съжаляваме. Също както в любовта…
В банка или поща
Служителите започват да те гледат на кръв още с влизането. Чувството, че са се втренчили все едно ще правиш обир, не те напуска, докато не си биеш камшика. Обслужването в повечето случаи е неловко. Мълчание и оглеждане на ъглите по стените. Накрая ти дават да се разпишеш и с вързана химикалка, струваща 20 стотинки, която в повечето случаи или не пише, или се разглабя на части.
В офис на мобилен оператор
Искаш само да си платиш сметката на телефона, но вместо това те почват с предложения – за ипотека, застраховка имущество, интернет, телевизия, таблет, плейстейшън без игри, телевизор, миксер, пасатор, фритюрник, скара-мара и кредитна карта. До там се стига само, ако си стоял търпеливо час и 40 минути, обслужването на един човек. В повечето случаи той е пенсионер, който иска да спре дадена услуга, която и без това не е искал, но вместо това си тръгва с нови пет. Смрт мръсна да бъде!
