Klemenza
Кой е новият носител на “Златната топка”? Хърватският капитан Лука Модрич разби двуполюсния модел от последните години на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, като вдигна най-престижното индивидуално футболно отличие, брато. Тази награда е като венец за силните изяви на полузащитника, коронясан в последните месеци за най-добър играч на световното първенство в Русия, но и за номер едно в Европа.
Втори в света, победител в Шампионската лига, шампион на Испания, световен клубен шампион и носител на суперкупите на Европа и на Испания, играч №1 на световното първенство и играч №1 на Европа. С тази респектираща визитка от успехи през сезона 2017-2018 г. Лука Модрич излетя в галактическата орбита на Роналдо и Меси. За разлика от тях, той не е голова машина и за този период има само по едно попадение в Шампионската лига и испанското първенство плюс още 3 за националния отбор. За разлика от тях обаче Модрич е машина за черна работа и подавания, благодарение на които други вкарват головете. На световното от всички играчи той пробяга най-много километри на игрището, даде най-много пасове и, най-важното, вдъхнови и поведе Хърватия към сензационното второ място. Не показа признаци на умора, дори когато на неговите съотборниците им се схващаха краката и пое отговорността в най-решителните мигове, включително при дузпите.
„Модрич е футболист, който практически не прави грешки“, казва за него треньорът легенда сър Алекс Фъргюсън. „Той издига в изкуство точното отиграване в точния момент“, добавя Хорхе Валдано, легенда на „Реал“ (Мадрид). А съотборникът му кралския клуб Тони Кроос казва кратко и ясно: „Нашата игра е проста – защитниците ми дават топката, аз я давам на Лука и той намира Роналдо или някой друг отпред, който вкарва гол.“
При Модрич способността да намира правилното решение дори в най-критични ситуации е култивирана още от ранно детство, когато играе футбол под бомбардировки на паркинга до общежитие за изселници в хърватския град Задар. Роден на 9 септември 1985 г., малкият Лука израства в идилията на планинско село в граничната зона до Сърбия, но семейството му е принудено да напусне дома си по време на войната в бивша Югославия. Къщата им е изгорена от сръбските сили, а дядо му Лука, на когото е кръстен, е убит.
След войната баща му Стипе, който е работник във фабрика за дрехи и доброволец в хърватската армия, го завежда на първата тренировка във футболен клуб „Задар“ и го записва в спортна школа. Парите за таксата се събират от цялото семейство, включително от чичовци и братовчеди. Всички виждат таланта на Лука, който по това време се прехласва по Звонимир Бобан и Франческо Тоти. Когато навършва 16 години, той подписва първия си професионален договор с „Динамо“ (Загреб). В началото играе под наем в други клубове и така едва 18-годишен с екипа на „Жрински“ (Мостар) печели наградата за футболист на годината в Босна и Херцеговина. После сключва изгоден за млад играч нов 10-годишен контракт с „Динамо“ и с първите заработени сериозни пари купува апартамент за родителите си в Задар. Следват три убедителни сезона в Загреб, през които Модрич става три пъти шампион и привлича погледа на големи европейски клубове като „Челси“, „Арсенал“, „Барселона“.
Най-настойчив за подписа на Модрич се оказва „Тотнъм“, който през лятото на 2008 г. плаща за него 21 млн. евро. Сделката се финансира със средствата, които постъпват в лондонския клуб от рекордната продажба на Димитър Бербатов в „Манчестър Юнайтед“ за 38 млн. евро в същия трансферен прозорец. Преминаването във Висшата лига отваря пред хърватина вратите на големия футбол, но в същото време се оказва клопка за бъдещи скандали. Президентът на „Динамо“ (Загреб) по това време Здравко Мамич наскоро получи присъда от 6,5 години затвор за пране на пари, кражби и укриване на данъци. Той има сключени персонални договори с Модрич и със защитника Деян Ловрен, който е продаден на „Ливърпул“ за 8 млн. евро. Двамата футболисти също са с повдигнати обвинения за съучастие в незаконни финансови операции с Мамич и са заплашени от присъди. Този скандал зацапа чистия имидж на Модрич и част от феновете в Хърватия са настроени срещу него.
С екипа на „Тотнъм“ той не печели нито една купа, но печели признание и внимание от по-големи клубове. „Челси“ опитва отново да го привлече, като през 2011 г. дори предлага 40 млн. евро, които са отхвърлени. На следващата година „Реал“ го купува за по-малко пари – 30 млн. евро, но началото му в Мадрид при Жозе Моуриньо не е убедително с конкуренти за титулярно място като Сами Кедира, Месут Йозил и Чаби Алонсо. При следващия треньор Карло Анчелоти хърватинът вече се утвърждава и заедно с привлечения по-късно германец Тони Кроос формира печеливш тандем в средата на терена. За 6 години в „Реал“ той спечели 4 пъти Шампионската лига като главен режисьор на „белия балет“.
