Brato.bg
Едни го определяха за новия Пол Гаскойн, други го издигнаха над Лионел Меси. Такъв е светът на професионалния футбол – винаги трябва да има противопоставяне между две личности. Така е било и така ще бъде. Но в интерес на истината Джо Коул не изневери на стила си през всички тези години, оставяйки верен на себе си. Бившият национал на Англия направи солидна кариера през последните две десетилетия, а в началото на тази седмица дойде и тъжната вест – играчът реши да окачи обувките. По този начин британецът взе може би най-трудното решение в живота си – да спре да прави това, което най-много обича.
Веднага, след като това стана факт, на Острова отдадоха чест на своя любимец, за какъвто минаваше Джо Коул. Към редицата материали в пресата се присъединиха и куп легенди, изказали се ласкаво за своя бивш съотборник и колега. Сред тях бяха имена като Стивън Джерард, Рио Фърдинанд, Eден Азар.
А кариерата на Джо Коул започва, когато той е още блед юноша. Едва 14-годишен, талантът на „Уест Хем“ вече е забелязан от мениджъра на първия тим Хари Реднап.
„Никой от нас не бе срещал подобно дете в живота си – обясни по-късно опитният наставник. – Сякаш виждаш Лионел Меси за пръв път.“
А младият по-това време Джо не спира да тренира дори, когато заниманията отдавна са приключили за съотборниците му. Това разкрива и Глен Роджър, тогавашен треньор на резервния отбор: „Взимаше чувала с топките и отиваше зад фитнеса, за да не го гледа никой. Там в продължение на час упражняваше дриблиране и удари с двата крака. Беше невероятен талант. Когато имаше слабости в даден аспект от играта, тренираше сам без да търси внимание.“
Така неизбежното се случва, а Коул получава първата си оферта, въпреки че е едва на 16 години. Предложението идва не от кого да е, а от самия Сър Алекс Фъргюсън. „Манчестър Юнайтед“ е готов да плати 10 млн. паунда за нешлифования диамант, а шотландецът дори изпраща подарък на футболиста – фланелка на отбора с името му и №10 на гърба. Сделка обаче няма. Коул остава в „Уест Хем“, където прави дебют на професионално ниво. На 2 януари 1999 година атакуващият футболист играе срещу „Суонси“ за ФА Къп. Същата година вкарва и първия си гол – срещу „Бирмингам“ за Купата на Лигата. Постепенно английският талант се превръща не само в титуляр, но и в капитан на отбора, въпреки че е само на 21 г.
Напук на много други играчи, Коул не се радва на слава. Желанието му е да се концентрира върху футбола, а това е причината да помоли своя мениджър Реднап да не дава интервюта.
През 2003 година звездата на „чуковете“ е определен за играч на сезона за своя тим, въпреки че кампанията е повече от разочароваща и завършва с изпадане в Чемпиъншип. Точно тогава идва и офертата от „Челси“. „Сините“, които току-що са станали собственост на Роман Абрамович, изкушават Коул със солидна оферта и обещания за много трофеи. Играчът вече е наясно, че качествата му не отговарят на второто ниво на английския футбол и се решава на важната крачка.
Именно на „Стамфорд Бридж“ минават най-силните години на футболиста. Три пъти става шампион на Висшата лига, печели на два пъти ФА Къп, а също Купата на Лигата и Комюнити Шийлд. Достига до финал в Шампионската лига, но битката с „Манчестър Юнайтед“ е загубена заради онази прословута дузпа на Джон Тери в проливния дъжд в Москва.
За най-емблематичен момент от кариерата му се счита друг двубой с „червените дяволи“ от сезон 2005/06. Тогава „Челси“ разбива тимът на Сър Алекс с 3:0, за да вдигне трета шампионска титла в историята си. Коул реализира втория гол, след като преодолява трима бранители на гостите с лекота и прокарва топката покрай Едвин ван дер Сар.
За седем сезона на „Стамфорд Бридж“ Коул записва повече от 280 двубоя. Преломният момент обаче идва в самото начало на 2009-та. Тогава националът на Англия се контузва в мач срещу „Саутенд“ за ФА Къп. След обстоен преглед става ясно, че Коул е с увредени връзки на коляното, което го изважда от терените до края на сезона. Постепенно кариерата му тръгва надолу.
През 2010 година преминава в „Ливърпул“. Летвата е вдигната високо, след като капитанът на тима Стивън Джерард го определя за по-добър от Меси.
„Лео може да прави някои невероятни неща, но същите може ги може и Джо, ако не и по-добре.“
Но Коул така и не успява да се утвърди при „червените“. По-късно сам признава, че трансферът му на „Анфийлд“ е бил грешка, тъй като не усещал връзката с клуба и феновете.
Впоследствие той започва да сменя далеч по-често клубната си принадлежност. Преминава през няколко други отбора на Острова, сред които „Астън Вила“, отново „Уест Хем“ и „Ковънтри“. Зад граница пък облича екипите на френския „Лил“ и американския „Тампа Бей“, където играе и последният си официален двубой. За Англия крилото има 56 мача и 10 гола. Участва на три световни първенства – 2002, 2006 и 2010. Именно в ЮАР е и последният му мач за „трите лъва“. Така след общо 716 мача на професионално ниво, вече на 37 години Джо Коул реши, че е редно да даде път на следващата генерация. А времето ще покаже дали е решен да гони мениджърска кариера, подобно на бившите си съотборници Стивън Джерард и Франк Лампард, или да се наслади на живота извън футбола.
Източник: “Труд”
