Валдес
Има диджеи, заради които ходиш на дискотека, брато, а има и такива, заради които си стоиш вкъщи. Тази мисъл не е на Божинката, но вярваме, че ни разбра. Имена няма да споменаваме, но е факт, че DJ Mati e отговорен за някои наши тежки махмурлуци, глоби в работата и спречквания с Цецка. Мамка му, веднъж се живее, нямаме време за скучни партита.
С него си казахме на няколко пъти “наздраве” на “Мъжкия празник” в клуб “Грамофон”, и въпреки че не ни пусна “Шушана”, си имахме приказка. Така се стигна и до идеята да даде ексклузивно интервю, в което да си поговорим за нещата от живота, музиката и Валери Симеонов…
– Няма как да не започнем с най-баналния възможен въпрос, брато – Защо избра да станеш диджей, а не охрана, например? Или футболист…
– Не съм много сигурен, че аз го избрах. Мисля, че беше взаимно. Пък и с това тяло на национален състезател по криеница не мисля, че ставам за охрана, а футболните умения бяха на ниво “кварталната супер лига”. Музиката винаги е била част от мен, а и компанията и средата, в която растях в “Младост”, беше основно от проекторапъри, певци, музиканти, танцьори. Да си призная, че и аз минах през танците. Така за мен остана да съм диджей и не съжалявам нито за момент.
– Уморително ли е да работиш като диджей?
– Мисля, че не е просто да кажа да или пък не. Умората е разтегливо понятие, когато става върпос за партита и да правиш това, което обичаш. Понякога те уморяват хората, понякога пътя от град в град, понякога дори и музиката…но е понякога. Има периоди в годината, в които си мечтая за моето си легло и моята си възглавница. Има моменти, в които спя в колата на магистралата, но има и моменти, в които мога да пускам още 10 часа без да се изморя и те не са никак малко.
– Помниш ли първата песен, която пусна?
– На Nelly – Hot in herе. Беше първото парче, което пуснах някога в живота си на диджейска техника, ако мога така да се изразя. Нямаше част от това парче, която да не знаех от начало до край. Беше първото, на което се учех да правя… да, брато, скречове. И си остана парче, което и до днес си пускам с носталгия. Първото парче, което пуснах вече на парти, беше на Tag team – Whoomp! (There it is).
– А съществува ли песен, която няма да пуснеш НИ-КО-ГА?
– Тъй кат стане значи… Де да беше само една. Мисля, че класацията логично се оглавява от Ожаса на всички колеги – Despacitо.
– За да направиш яко парти, най-важното е да е читав диджеят, а след това да има пиенье. Трудно ли се влиза под кожата на българина?
– Чак трудно – не мисУа. Хубавата страна на нещата е, че веднъж влизаш, и после няма излизане.
– В този ред на мисли взискателен ли е българският парти енимъл и какво обича да слуша?
– Хубавото е, че да. Казвам хубаво, защото започна тенденция на слушане и отсяване на нова музика. Мисля че интернет много помогна за това хората да разберат какво точно им се слуша. В момента има доста приятен (не само за мен) възход на рапа. Забелязва се и раздвижване на хаус сцената и то на местно ниво, а не само по големи партита и на големи имена. С думи прости – българският парти енимъл не е прост.
– Вече те гледахме в клипа на песента „Хайвера“ на Скандау. Има ли шанс след време да се включиш и с някоя друга рима?
– Не се знае, знае ли се. Нека за сега се фокусирам върху пускането…
– Ако Валери Симеонов дойде да спре твое парти, с коя песен ще го поздравиш?
– Andrea Bocelli – Time to say goodbye. Оставям тълкуването на хората…
– Как гледаш ти на тези акции?
– Не гледам. Не мисля, че това е работа, която той трябва да върши. Неговата работа си е в министерството, а не да харчи пари от държавния бюджет -командировки, гориво, заплати, за да бута бизнеса, който реално го пълни. Едни от най-големите данакъплатци и работодатели са именно заведенията. Това не означава, че не трябва да се спазват законите.
– Резко обръщаме темата – Препоръчай ни парче за чок-чок с романтична Цецка…
– Щом е романтична – Marvin Gaye – Lets get it on.
– Има ли песен, която присъства винаги в твоя плейлист?
– Prince – Musicology, както и “Hot in herre”.
– В кой наш град хората умеят да се забавляват най-добре?
– П(LOVE)див, брато!
– За финал няма как да не те питаме за формулата за едно перфектно парти? Какво трябва да направим, ако искаме то да бъде топ, без значение дали е домашно или професионално?
– Трябва да има чочинки, кръканье, читави ора и музика… другото е хляб и зрелища! Майтапът на страна, но най-важното е просто да бъдем с правилните хора. Това беше и формулата за “Мъжкия празник” – просто място, на което готини хора се събират с други готини хора, за да слушат готина музика и просто да им е готино. Мъжка му работа…
