Brato.bg
NDOE е много голям, брато! Благодарение на него слушаме рап. През 1994-та с първата си хип-хоп група “Амнистия” издаде албум “Беглецът”. Имаме го на касетка и все още си го пускаме на стария еднокасетъчен “Шарп”. Когато излиза албума, NDOE е само на 14 години. През 2001, заедно с неговия човек Митака (DRS) пускат култовия диск “Урок #1”, излязъл от Sniper Records. Той е Smotan MC и оня дето вика “УСИЛИИИИИИ”… За нас беше въпрос на чест, че го навихме за интервю, в което разказва за новия си албум “Хиляди белези”. Промото му ще е на 15 юни при нашите авери в столичния клуб “Грамофон”.
– Брато, издаде албум, като преди да се появи на бял свят, каза, че с него превърташ играта. Е, как се чустваш след като го направи? И има ли следващо ниво?
– Казах така, защото този път подходът е съвсем друг – бийтовете те носят с дълги и дълбоки бас линии, лириките са вече емоционални и откровени, а гласът най-после е използван по всички възможни начини. Нивата си ги поставяме ние – винаги има следващо и играта няма край.
– Какво те накара да направиш “Хиляди белези” с оглед на това, че повечето изпълнители в последно време пускат само сингли, а албумите са рядкост?
– Исках да направя нови песни, които да те грабват от първата до последната, да те карат да ги слушаш пак и пак. Исках да направя албум, който да е концептуален, а не скицирани разхвърляни идейки. Нещата се случваха, срещнах правилните хора и се оказа, че му е дошло времето.
– Ние си имаме любимо парче – G.O.A.T. Не сме го спирали направо. Абе, няма слабо, честно. Какви са първите отзиви от феновете, а и фенките?
– Няма слабо е добре казано. Хората се кефят и реагират на цялото нещо – снимат се с диска, пращат ми видеа от колата си, купуват си песни и мърч и това е смисълът. Подкрепата е много важна, но потупване по рамото и еваларки – също.
– В едно парче пееш “няма го стария Ndoe”. Каква е разликата и какви са приликите между старото и новото NDOE?
– Иронията е, че винаги е било едно и също. В проектите си през годините търся винаги нов и интересен звук, сега е същото. Старая се да изпипвам нещата повече от преди, да давам повече свобода на хората, с които работя.
– Направи още едно яко парче “Ще дойдеш ли с мен”. Очакваше ли, че да се радва на такава популярност, защото не е песен в типичния ти стил? И какво те подтикна да запишеш тази песен? Има ли нещо лично, вложено в нея? Ние сме писали стихове за мацки, но за песни нямаме глас…
– Очаквах да му се зарадват, това е една красива песен. Но наистина се изненадах приятно на двата милиона гледания. Мечтал съм си да напиша сносен текст по темата, но сега ми се получи от раз. Мисля, че вдъхновението е в основата на всичко – а тук има много.
– Тук някъде е моментът да кажем, че ти си един от главните виновници да слушаме рап. Още си пазим касетката на “Амнистия” с дебютния албум “Беглецът”. Знаем всички тракове на изуст до ден днешен. Как се роди групата и очакваше ли да се превърне в такъв феномен?
– Ние си бяхме съседчета като малки, така че съвсем естествено се събрахме. Записвахме се на касетофон, скречирахме на грамофон и така се роди “Амнистия”. Нашите имаха нещо като лейбъл – издаваха касети с народна музика. И един ден им казах – “абе, искам да ни направите рап албум”. После ходихме на прослушване при баща ми и Пешо от младежкия дом със студиото. Пяхме им акапелно песента “Беглецът”, те се посмяха и останалото е история. Стана яко, защото бяхме от първите – може да се каже, че сме рапъри before it was cool.
– Малко по-късно се ражда DRS в Sniper Records. По това време ние пушихме сухи листа от орех и го раздавахме тежко. Почти стигахме до бой с феновете на RnB Records. От страни изглеждаше, че двата лейбъла се превръщат в индустрия. Бълваха се брутални неща. Как беше всъщност?
– Беше си точно така, DJ Stancho беше в основата на всичко, доста рап излезе през това студио. Правеха се големи концерти, издаваха се списания за културата. Това зариби много хора. RnB Records също не спяха. Беше си както трябва, в България винаги е имало много рап.
– Какво беше за теб Sniper Records?
– Мястото, където всичко беше рап, мечтата ми.
– А DRS?
– Каквото винаги ще бъде – моята група.
– Може би забеляза, че слушаме рап от времето, когато имаше уокмени. Какво се промени в рапа през това време?
– Промяната си е част от рап-културата. Сменят се идоли, мода, музика. Поколенията си носят иконите, звуците, дрескода. Но днк-то на рапа си е същото – протест, ланци, пари, жени, коли. Не е задължително в този ред.
– На кои наши изпълнители се кефиш?
– FYRE, V:RGO & TRF, TLay, ANDYTO от малките ме кефят.
– А от чуждите изпълнители?
– Travi$ Scott е машина, Young Thug е чук, Drake е много талантлив, Tory Lanez е чудо, Siya е много музикална мацка, Rae Sremmurd са иновативни, Belly е жесток, има яки франсета, например Hamza, и един испанец дето му се кефя – Kidd Keo. И още хиляди.
ХАРЕСАЙ НОВАТА СТРАНИЦА НА BRATO.BG във ФЕЙСБУК
– В “За тва съм роден” с Боро Първи твоят куплет е един от най-силните изобщо, който сме чували от много време насам. С тази песен, а и последвалите след нея, както и албума ни води до извода, че си супер надъхан. Какво те вдъхновява да изригваш така?
– Хората около мен, и хората, които срещам.
– Вярно ли, че в парчето “10 от 10” клипът не е сниман на обратно, а просто си научил текста отзад напред и така го пееш? Как го направи, бе, брато? В прочем ние сме така в секса – първо свършваме, после започваме да събличаме Цецка…
– Научих го за два месеца, беше много трудно и гадно. Не е лесно никак. Всеки ден учих текста и едновременно с това слушах песента наобратно, за да я наизустя.
Какво следва след “Хиляди белези”?
– Нови идеи, нова музика.
– За финал ако измислиш няколко рими в твой стил, посветени на Brato.bg, цена няма да имаш. Може и да е някакво пожелание. Благодарим предварително.
– Желаем здраве, а римите са на лайва ми. Аз черпя, брато.
Вземи си албума на NDOE – “Хиляди белези”
