Валдес
Спасителната акция за Боян Петров бе прекратена, брато. През последните близо 2 седмици следяхме със затаен дъх случващото се край връх Шиша Пангма. Там, някъде около 3 май изчезна един велик българин, алпинистът Боян Петров.
Говорим за човека, развял родния трибагреник на десет осемхилядници. Говорим за човека, който не се страхуваше да сбъдва мечтите си, да преследва целите си, колкото и каквото и да му е струвало това. А със сигурност усилията му са били неистови, но и това не го спря по пътя към душевния рай. По пътя към неговия душевен рай. Едни обичат да пият петък вечер, други да посещават скъпи и лъскави заведения, а трети – да изкачват върховете на света. И в това няма нищо грешно.
И ако си мислиш, че подобни трагедии сплотяват една нация, то трябва да ти кажем, че грешиш. За пореден път се доказахме като народ, който не зачита своите герои. Ние май вече не сме и народ. През последните 14 дни социалните мрежи се наводниха със злобни коментари по адрес на Боян Петров. Никой не се замисли за близките му, за приятелите му, за самия него. За техните надежди да го видят отново. Те бяха зарити като лавина от негативизъм. Разбира се, има и изключения, но защо трябва да говорим за тях като за нещо позитивно, когато това е най-нормалната реакция.
И сега, когато сякаш всичко изглежда приключило, човешкият мозък не може да възприеме, че това е истина, че Петров не е вече сред нас. Той просто е устроен така, иска първо да види и чак тогава да повярва. Затова и ние отказваме да приемем тезата, че Боян Петров вече го няма. Бояне, знаем, че си там… в онзи твой душевен рай, някъде около поредния изкачен връх. И не се връщай тук, бягай. Бягай нагоре, където няма злоба, а само тишина…
