Brato.bg
“Всеки ден пия два литра твърд алкохол и шмъркам между 5 и 10 грама кокаин”. Това призна Клаус Лундеквам, легенда на “Саутхямптън” и Норвегия. Славният защитник води тежка битка с наркотиците и алкохола, като на два пъти дори опитва да се самоубие. Хората, които се опитват да стигнат до него са посрещнати на нож. Буквално!
“Разхождах се в градината с голям кухненски нож – каза Лундеквам. – Папараците не смееха да пристъпят до дома ми. Живеех сам в продължение на месеци. Жена ми реши, че тя и децата ни не могат да живеят повече с мен. Тогава си казах, че ще пия и ще се друсам с наркотици, докато не пукна.“
Защитникът има 40 мача и два гола за родината си. Има над 410 срещи за “светците” и е част от тима, който стига финал за ФА Къп през 2003 година срещу “Арсенал” (0:1). За “топчиите” по това време играят футболисти като Дейвид Сиймън, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Денис Беркамп, Тиери Анри и Нванкво Кану. Големите сблъсъци на терена и конкуренцията с големите звезди са част от провала му в последствие. През 2008 година слага край на кариерата си, но изглежда, че не е готов за живота след футбола.
„Чуствах се празен и непотребен, така започна всичко – призна Лундеквам. – Търсех нещо, което да ми върне адреналина. За първи път шмърках в Марбея с няколко приятели. След това не можех да спра. Криех се от хората, защото знаех, че ще познаят какво правя. Комбинацията от алкохол и кокаин ме караше да чувствам страхопочитание и параноя. Изобщо си мислех, че целият свят ме наблюдава и започнах да махам крушките в къщи. Катерех дърветата в двора и пълзях в градината. Крушките ги мислех за камери, а дните за минути. Заплашвах всички, които се опитваха да стигнат до мен. Бях много близо до смъртта, защото опитах да се самоубия на два пъти. Много ме болеше, че дърпах всички около мен надолу. Вината и срамът бяха твърде тежко бреме. Всичко, за което можех да мисля, бе алкохол, кокаин и хапчета. Вече не исках да живея. Реших, че за семейството ми е по-добре да съм мъртъв. Със ставането от леглото пиех чаша чиста водка. До края на деня изпивах до две бутилки. След като открих кокаина си помислих, че съм намерил нещо, което да ми даде вълнението, които изпитвах на терен с 50 000 души по трибуните. Колко много обаче съм грешал… Имаше дни, в които изобщо не докосвах храна. Получих и сърдечен удар след куп свръхдози.“
При един от случаите Лундеквам е хоспитализиран. Бившият защитник спи 12 часа, а като се събужда, отива да си допие.
„След като се наквасих, отидох и си купих еднопосочен билет до Рио де Жанейро – продължава разказа си норвежецът. – Бяха ми казали, че там е раят на красивите жени и евтините наркотици. Исках да умра там и сигурно така щеше да стане, ако не бях изпаднал в безсъзнание преди полета.“
А въпросният припадък може би спасява живота му.
„Тогава нещо ми подсказа, че просто не мога да продължавам така. Главата ми и душата се бяха предали напълно. Бях уморен и празен. Явно Господ чу молитвите ми – моите, а ти тези на близките ми. Започнах да ходя при най-добрите психолози и се подложих на лечение. Кокаинът трудно се отказва. Пропътувах ада, за да стана чист и без наркотици и сега съм благодарен, че съм жив.”
В момента Лундеквам помага на други хора, изпаднали в беда да стъпят на краката си. По думите му живее втори живот, в който няма алкохол, наркотици или хапчета. Няма ги и 50-те хиляди по трибуните. 45-годишният норвежец вече не търси загубения с футбола адреналин и аплодисментите от тълпата на стадиона. В момента Лундеквам прави всичко за ръкопляскането на своето семейство.
Източник: в “Труд”
