Днес се навършват 70 години от рождението на най-великия български футболист – Георги Аспарухов! Той обаче ни бе жестоко отнет на 30 юни, 1971 г…
В този черен за България ден, на стадион ”Левски” в квартал „Подуене”, в 9:30 часа преди обед се провежда тренировка на „сините” футболисти.
От нея са освободени звездите Аспарухов и Котков, тъй като заминават за Враца, където са поканени да уважат 50 – годишният юбилей на местния футболен клуб „Ботев”, току – що спечелил бронзовите медали.
Двамата приятели усмихнати се вмъкват в бежовата кола на клуба „Алфа Ромео – Джулия ГТ”, след като са раздали автографи върху своите снимки на очакващите ги фенове.
Колата потегля и номерът СГ 9999 завинаги изчезва от погледа на изпращачите.
На Витиня Аспарухов спира да зареди бензин.Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет.Футболната легенда се съгласява охотно и подава на служителката банкнота от 10 лева.
Сумата, която трябва да заплати, е на стойност 9,20 лв. Гунди отказва ресто, оставяйки бакшиш за служителката.
По – късно лелката горчиво ще се кае, задето не го е задържала, за да му върне рестото. Така тя е щяла да спаси живота му, защото впоследствие се оказва, че точно една минута е била веобходима , за да избегне сблъсъка с връхлитащия го товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке.
Дълго след това ще се цитират думите на служителката на бензиностанцията, пълни с горест и тъга – „Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези 80 стотинки още една минута.Минутка, която щеше да го спаси…”
„Алфа Ромео” – то излиза от последния завой, но на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изкача ЗИЛ с тежко ремарке , прекрачващ съдбовно асфалтовата настилка.
Аспарухов прави отчаян опит да предотврати катастрофата, като колата оставя следи от гумите си цели 30 метра. Всичко обаче е напразно…
Ударът е челен и страшен, а предната част на купето се врязва в резервоара на камиона.
Върху луксозното возило плисва бензин, който се възпламенява.
Колата изгаря като главня.
Никой не успява да помогне ефективно.Случва се непоправимото – на 52 км от София, на 30 юни 1971 г. в 11 часа преди обед.
Така си отиват от този свят рано и нелепо Гунди и Котков.
А вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България. Пресата обаче отбягва да отразява кончината. Причината – партийно нареждане.
В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има фенове, които пристигат и пеша!
![Челният материал на официоза на ЦК на БКП и най-голям вестник в социалистическа България “Работническо дело” е свързан с аварията в Космоса. Журналисти, работили тогава в органа на Партията, твърдят, че колегите от спортния им отдел си отворили устата на вечерната планьорка новината за Гунди и Котков да бъде отбелязана поне в малко каре на първа страница. След телефонно обаждане до ЦК обаче последвало изсъскване и заповед: “Отпред пускате само за космонавтите! За Гунди и Котков – навътре по страниците!”.](https://brato.bg/wp-content/uploads/2013/05/3_6.jpg)
Но стодион „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на съоръжението.
Смята се, че над 550 000 души се сбогуват завинаги с българските футболни идоли!
Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилви ченгета се мъчат да въдворят ред на стадиона, а всекидневно снимките и некролозите за двамата футболисти старателно се прибират от агенти на ДС.
И тази манифестация на всенародна любов е в момент, когато се погребват съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”!
Обстановката в страната става наистина тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди „някои отрицателни постъпки” на вътрешния министър Ангел Солаков.
Той е определен за изкупителната жертва и става такава след прочутото заседание на 13 юли 1971 г., когато е свален от поста си.
![Погребението...](https://brato.bg/wp-content/uploads/2013/05/orig_194063_bg_46648_8498033.jpg)
На това съвещание в присъствието на най – видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на милиционерските шефове самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на Ангер Солаков.
В речта си Живков заявява – „Другари, колкото и да звучи парадоксално, др.Солаков се смята за най – добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България.Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР и в някои кръгове на нашата общественост.Той си занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти.Създал е огромен щат с високи длъжности и звания.Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван.Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти.Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това , което др.Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство! Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!
![На лагер с националния тим на България](https://brato.bg/wp-content/uploads/2013/05/547476_174510216037570_475717045_n.jpg)
Др.Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че не трябваше да напускат своите научни институти, учреждения, фабрики, за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?
Такова поклонение не е имало! Оттам се е разгърнала манифестация!
![Гунди - вечен](https://brato.bg/wp-content/uploads/2013/05/62999_476454889358_3030374_n.jpg)
Наредил си административто целият ръководещ състав на министерството да участва.(По това време ФК „Левски” е ведомствен на МВР – б.м.).
Защо издърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? ( Става дума за гибелта на 30 юни 1971 г. на космовантите от „Союз” 11 Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев , първа основна експедиция на орбиталната космическа станция „Салют 1”, която при завръщането си на Земата след 570, 22 часа полет загива – б.м.) Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички таланливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа, освен тези, които партията издига!”
Ангел Солаков е уволнен на 19 юли 1971 г. от позициите му на шеф на МВР и КДС, какъвто е от 12 март 1966 г.На мястото му е назначен Ангел Цанев.
Политбюро и ЦК на БКП са изплашени от потенциала му, тъй като той успява да овладее, контролира и задоволи страстите на хората при прощаването им с техните любимци.
Мобилизацията и овладяването на над половин милион граждани предизвикват страх у тоталитарната власт – и от силата на обикновените хора, и от евентуалните амбиции ва МВР – шефа Солаков.
Затова е съвсем логично след уволнението на Ангел Солаков мястото му в спорта и футбола да бъде заето от зетя на Живков – Иван Славков.
Голът на Уембли
През 1986 г. България играе мач с Англия на митичния “Уембли”. Гунди вкарва гол, който след това е макетиран от британците, за да бъде използван за учебни цели.
“Това е шедьовър – признават те.
Равносметката
Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София и започва кариерата си в детско-юношеската школа на “Левски”. Още 17-годишен централният нападател дебютира за мъжкия отбор, а първия си гол отбелязва на 28 септември 1960 г. срещу “Ботев” (Пловдив) (1:1).
Той изиграва 199 мача с екипа на “Левски”, в които отбелязва 125 гола. Със сините печели три титли на България (1965, 1968, 1970 г.) и три купи на страната (1967, 1970, 1971 г.).
През 1965 г. е избран за спортист номер 1 и футболист номер 1 на България, печели приза за голмайстор на А група и заема осмо място в класацията за “Златната топка”.
От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе за “Ботев” (Пловдив), тъй като отбива военна служба. Аспарухов носи екипа на пловдивчани в 47 мача, в които вкарва 25 гола, като печели Купата на България през 1962 г.
Аспарухов има 18 мача и 19 попадения в европейските клубни турнири – 12 мача и 12 гола за “Левски” и 6 мача и 8 гола за “Ботев”. С пловдивчани достига четвъртфинал за КНК през 1963 г., а седем по-късно и със сините.
Дебютира за българския национален отбор на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Изиграва 50 мача и отбелязва 19 гола в тях (18 мача и 11 гола в световни квалификации). Участва на три световни първенства – 1962, 1966 и 1970 г.
Едва 28-годишен, на 30 юни 1971 г., Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със своя съотборник Никола Котков край прохода Витиня.
Днес привържениците, играчите, ръководството и служителите в “Левски” поднесоха цветя и венци на паметника на Аспарухов. На 9 май в негова чест ще се състои двубой между ветераните на “Левски” и “Ботев” (Пловдив).
Офертата от Милан