in

Откривателят на Салах е институция в „Базел“

Главеният човек в швейцарския „Базел“ е един и същ в продължение на повече от 15 години. Сменят се играчи, треньори и дори президенти. Руди Збинден, главен скаут на отбора, е човекът институция в клуба. Въпреки че през настоящия сезон „Базел“ се раздели с шест основни футболисти, това не е удар за тях. Збинден и неговите подчинени от скаутския отдел винаги имат по три варианта за заместник на напускащ състезател.

Докато Мохамед Елнени преминаваше медицински прегледи в „Арсенал“ през 2016-та, на „Санкт Якоб Парк“ пристигна Александър Франсон от „Норкьопинг“. Египетският халф премина в лондонския клуб за 11 млн. евро, а бе купен за 500 хил. Подобна бе ситуацията със Самуел Инкоом. Футболистът, който през миналата година игра във „Верея“ (Стара Загора), бе купен за 680 хил. евро от швейцарския тим през 2009 г., а в последствие бе продаден на „Днипро“ за 6,8 млн. Взимаш евтино, даваш скъпо. Политика, наложена именно от Руди Збинден. Най-пресният пример обаче е най-голямото му откритие – Мохамед Салах. Нападателят, който къса мрежи в Англия с екипа на „Ливърпул“.

Збинден следи египетския нападател повече от година и дори в последствие привличането на Елнени е с цел да се помогне на Салах за адаптацията в Швейцария. Освен това, „Базел“ е клуб, който може да си позволи да купува скъпо. Салах бе привлечен за 2 млн. евро, а в последствие продаден на „Челси“ за почти 20 млн.

Влиянието на главния скаут обаче е толкова голямо в клуба, че дори Марко Стрейлър, бивш нападател, е намерен от Збинден в долните дивизии на швейцарските лиги и препоръчан за шефски пост в клуба. Така и става. Стрейлър в момента е спортен директор на гранда. Просто Збинден е човек, който ръководи един от най-ефективните спортни отдели в Европа.

„През 1999 г. започнах да следя съперниците на „Базел“ в Швейцария и доста скоро разбрах, че да разчиташ само на видео анализите е голяма грешка – обяснява Збинден, който е идвал редица пъти у нас. – Това помага, но съвсем друго е да бъдеш на стадиона и да видиш какво точно се случва. Затова, когато през 2002 г. станах основен скаут в клуба, наредих да се направят редица промени. Наложих много ясна философия. Старши треньорът няма никаква роля в разузнаването и той трябва да разбере това от самото начало, когато приема условията за постъпване на работа. Това, разбира се, не означава, че не участва в нашите дискусии. Другото важно нещо е, че ние не купуваме играчи, ако треньорът не иска да ги вижда.“

Причината Збинден да не допуска наставник до разузнаването е много проста. Играчите подписват договори за 4-5 години, а треньорът може да бъде уволнен за ниски резултати още утре. Ако той бъде освободен, какво ще прави клубът с играчите, които е пожелал? Тези състезатели трябва да са привлечени след дълго разузнаване, за да не изпадне клубът в криза.

„Стремим се да изградим ос от опитни играчи, а около тях да интегрираме наши играчи от академията – добавя главният скаут на „Базел“. – Търсим и млади футболисти извън Швейцария, които да подготвим за интегриране. В идеалния случай можем да платим малко, но не и твърде скъпо. Все пак всички мечтаят за по-голям клуб от „Базел“ и ние винаги имаме едно на ум.”

Последното изречение е главното мото, което движи швейцарския гранд. И двете страни просто знаят същността на това какво се изисква от тях. Клубът е наясно с високите цели на играчите, а те пък се съобразяват с тази възможност за трамплин и дават най-доброто от себе си. В един момент футболистът може да осъзнае, че доверието от страна на „Базел“ към него е голямо и той може да реши да остане в Швейцария.

„Най-лошата ми сделка бе Сезар Каригнано, който привлякохме с рекорден трансфер за „Базел“ – 1,8 млн. евро – споделя Збинден. – Той имаше огромен потенциал за световна звезда. Имаше обаче един проблем – не може да играе добре далеч от своето семейство. Затова се върна в Аржентина и повече никога не чухме за него.“

Главният скаут на „Базел“ споделя история, която е свързана с бившия треньор на тима Георг Хайтц.

„Той много хареса един тунизиец и ме помоли да го гледам известно време – каза Збинден. – Отидох на един мач и веднага казах, че това момче не ни трябва. Футболистът цял мач игра с развързани обувки. Искаше да покаже на всички, че дори и така е по-добър от останалите. Той все пак направи трансфер, но егото му го погуби и потъна в ниските дивизии.“

Скаутът на “Базел” признава, че общата картинка е по-важна за него, отколкото отделни елементи. Горд е с привличането на Матиас Делгадо. Купен за милион евро и продаден за близо 7. Делгадо записа над 250 мача за клуба, отбеляза повече от 80 гола.

„Наблюдавах го, когато играеше за аржентинския „Чакарита“ – добавя Збинден. – В един мач нямаше ден. Бъркаше всяко отиграване. В един момент обаче показа колко е гениален с великолепен пас, на който може да завиди и играч като Зинедин Зидан. Продължих да го наблюдавам и се убедих, че трябва да го вземем. Така и направихме. Заради този подход и добрия ни опит в Южна Америка, създадохме наше скаутско звено там, което следи всички юношески турнири от 15 до 20-годишна възраст. Изградихме си репутация, заради която местните знаят, че стъпката, която трябва да предприемат, е тази към „Базел“. В момента обаче е много трудно, защото най-добрите играчи от Южна Америка директно отиват в грандовете. Да, но само „Барселона“ играе красив футбол. Ние не искаме да сме като каталунците, но не можем и да сме пети или шести в шампионата. Феновете, спонсорите, градът… всички искат успехи и спектакли. Да живееш с такива изисквания е невероятно трудно.“

Заради това Збинден изгражда екип от хора, които рядко са на едно мнение. Това му харесва, защото всеки има своята гледна точка. Така през 2004 година главният скаут казва, че клубът трябва да купи бразилеца Клебер от „Хановер“. По това време бранителят играе зле, а тимът му се бори за оцеляване. В „Базел“ се мръщят на предложението на Збинден, но в крайна сметка скаутът налага мнението си. Играчът е привлечен за смешна сума и продаден след само 30 мача на „Сантос“ за няколко милиона.

„Не е лесно да намериш играч и да направиш перфектната инвестиция – добавя Збинден. – Прекарвал съм 150 дни от годината в самолет, за да търся или следя футболист. Трябва да направим всичко бързо, за да разберем къде и как можем да намерим добър играч.“

И това е така. През 2015 година Збинден намира бижу в град Винтентур, който се намира на 15 минути от Цюрих. Там са реномираните клубове като едноименният тим и „Грасхопърс“. Под носа им обаче е спазарен младият централен защитник Мануел Аканджи за по-малко от 700 хил. евро. Три години по-късно бранителят бе продаден на „Борусия“ (Дортмунд). В касата на „Базел“ влязоха 18 млн. евро. И Руди Збинден, както винаги, вече имаше трима кандидати, които да го заместят.

Кефи ли те?

“Принцесата на покера” предпремиерно в кината този петък

Гледаме този пропуск и не вярваме на очите си (ВИДЕО)