На 8 километра от границата с Южна Дакота в отдалечен район в щата Небраска се намира град Монови, брато. Почти шест години населеното място притежава титлата за най-слабо населеното в САЩ. Там живее само един човек – Елси Ейлър.
- Виж и това, брато: “Отговорът е Науру” – разказ на Иво Иванов
Самата тя е барман, библиотекар и кмет на Монови. Точното определение за градчето е призрачно. Има една улица, полуразрушени къщи, църква и механа.
На 19-годишна възраст Елси Ейлър се жени за Руди, с когото се запознават в даскалото. Двойката има две деца. Влюбените откриват механа в Монови, но по това време населението на града започва да намалява. От 1967 до 1970 година магазините за хранителни стоки са затворени. Четири лета по-късно кепенците спуска и местното училище. Двете деца на Ейлър и Руди напускат Монови в търсене на работа.
До 1980 година в града има 18 жители. Двадесет години по-късно остават само двама – Елси и Руди.
През 2004 година Руди умира, оставяйки на Елси не само механата, а и целия град. Когато съпругът й я напусна, Елси не губи дух и дори се шегува, че населението в Монови е спаднало с 50% за един ден.
Елси живее във форгон и всяка сутрин, с изключение на понеделник, в девет сутринта отива в бара. Повечето от редовните клиенти са хора, чиито домове се намират в рамките на 20-30 км. Това са хората, които Елси познава цял живот.
“Ние сме като едно голямо семейство – казва госпожа Ейлър. – Вече имам клиенти четвърто и пето поколение. Чудесно е, когато хората, които си спомням като деца, довеждат своите малчугани тук, за да ме запознаят.”
В градчето има и друго обществено място – местната библиотека, която носи името на съпруга й Руди. Нейният любим четял много и искал да превърне личната си колекция от книги в обществена библиотека. След неговата смърт, Елси прави неговото желание реалност.
Сега Елси Ейлър има освен две деца, а и пет внучета и двама пра-внуци. Най-близките роднини живеят на 150 километра от нея.
“Нямам намерение да се преместя при тях – добави единственият жител на град Монови. – Това означава, че ще трябва да създам нови приятелства. Това е мястото, където искам да живея. С възрастта навиците трудно се променят.”