В днешно време почти няма човек, който да няма поне един семестър зад гърба си, брато. Не са малко и тези с дипломи. Ние самите сме едни от тях, но в днешно време май не е повод за гордост. Казват, че някои шофьори на маршрутки също имат.
Майкъл Никълсън обаче може да се похвали с 30 дипломи и 55 последователни години в университета. Мамка му, ние едвам издържахме 5, въпреки че трябваше да са 4. Само да допълним, че г-н Никълсън има 23 магистърски степени и една докторска.
Напълно разбираемо е, че сега той е тук, за да ни даде някои съвети:
“Ставах в 4 часа сутринта, за да ходя по две километра под формата на разходка. Това не означава, че всеки трябва да става по това време, но наистина е необходимо да имате някаква рутина.”
“Когато бях на семинар, трябваше да носим ризи, вратовръзки и костюми. Вече не е така. В настоящата публика виждам… честно казано съм притеснен. Всеки изглежда небрежен. Не знам как да се обличам. Няма как да отида по тениската, нито с дънки или шорти. Не бих отишъл и със сандали, като правят всички момичета. Преди петдесет-шестдесет години момичетата бяха в обувки и чорапи, в поли и рокли.”
“Освен това сега по време на лекции студентите не спират да ядат. Влизат със закуски, води, кафета. Някои пък носят компютри, а аз виждам какво те гледат на тях. Разбирам защо професорите и преподавателите са отчаяни. Те преподават, дават материали, а учащите се разсейват. По мое време това не беше възможно.”
“Учих в продължение на 55 години без да спирам. В този ред на мисли постигнах нещо. Харесваше ми и исках да продължа колкото е възможно по-дълго. Бих ходил и сега, но наскоро един лекар ми каза, че вече съм стар за тази работа.”
“Не знаех със сигурност какво искам да направя в живота, когато получих първото си висше образование. Отидох в Библиотекарския колеж в Детройт и всяка година президентът на колежа се обръщаше към нас със съобщение, наречено “Не свършвайте твърде бързо”. Той се опита да ни задържи всички в училище до освобождаването ни. Така че това би било моето послание към всеки младеж: “не завършвайте твърде бързо.”
“Всъщност, няма значение какво изучавате, но трябва да научите какво наистина искате. В противен случай вероятно ще прекратите тази дейност преждевременно. Най-важното е да получите диплома. След това имате възможност да запишете магистратура или можете да започнете да работите нещо напълно различно. Вземете моята съпруга – тя учи, за да бъде учителка. В последствие преподава известно време, но през последните 37 години работи в областта на обработката на данни.”
-
Препоръчваме ти още: Сиромахов за Brato.bg: В университетите дреме сила, която може да помете всичко
“Удивително е какво можете да научите, ако държите устата си затворена. Повечето хора искат да говорят. Ако слушам другите, те наистина обръщат внимание. Аз пък задавам въпроси.”
“В крайна сметка точно това е целта на висшето образование – не само за намиране на работа, което е разбираемо, но и за разширяване на хоризонтите ни, разширяване на възгледа ни за света. Вие разбирате какво се случва в света. Как се е появил светът? Къде отиваме? Какви са взаимоотношенията между хората на тази земя?”
“Също така трябва да слушате учителите. Урокът се преподава от учителя, така че не се опитвайте да го оспорите. Ако сте напълно несъгласни, говорете с него. Изложете вашите доводи, но не го атакувайте арогантно.”
“Нямам никакви дългове. Започнах да разпространявам вестник “Детройт” на 11-годишна възраст. Така преживях първите четири години, работих всеки ден от седмицата. Разбира се, по това време висшето образование не струваше толкова, колкото сега, но ученето никога не беше проблем. По време на следването работех няколко пъти като преподавател, а в един университет пишех талони за паркиране в продължение на 11 години, но през цялото време, докато работех, също и учих. Страхувам се от дълговете. Никога не обичам да съм длъжен на някого. Когато дължиш нещо, ти си под контрола на този човек. Иначе като студент през 60-те работих и няколко години в завода на “Крайслер”, а сега е невъзможно да си намериш такава работа. Ако искате този вид работа, ще трябва да отидете в Китай или някъде другаде.”
“Бих продължил да получавам дипломи за висше образование, ако не бях възпрепятстван от физическото състояние. Така че ето моят съвет: продължавайте да учите. Продължете, докато стане така, че да не можете вече.”
Материалът е дело на Ема Колинс, ние само го преведохме през Google translate