in Спорт

Една година от трагедията на „Шапекоензе“ – близките разказват

Последната снима от самолета на “Шапекоензе”

Двегодишният син на Аманда Мачадо я спаси от самоубийство. Адриана Сароли вижда новородената си внучка Ана Клара като надежда за по-добри дни. Жаклин Мадрид вече не празнува рождения си ден. Сирли Фрайтас отказва да излъже 9-годишния си син Педро, че баща му скоро ще се върне. Гилерме Битеко спря да гледа футбол, но все още си пуска записи на срещи, в които брат му играе, за да намери вдъхновение.

Не само онези шест души, останали живи след самолетната катастрофа с тима на „Шапекоензе“, са оцелели. Като годишнина от трагедията, в която загинаха 71 пасажери, има и още много други, които все още се възстановяват и… оцеляват.

Преди 12 месеца бразилският клуб, треньорският състав и играчите отпътуваха към Меделин в Колумбия за първи мач от финала на Копа Судамерикана срещу „Атлетико Насионал“. След като тръгнаха от Сао Пауло, те смениха самолета си в боливийския град Санта Крус де ла Сиера. Заради проблеми с горивото и електричеството планерът се разби на няколко километра от местоназначението си. Един журналист, двама членове на екипажа и четирима играчи бяха намерени живи, макар че в последствие вратарят Данило почина от раните си.

Толкова много животи бяха изгубени при бедствието. За много членове на почернените семейства децата се превърнаха в основна причина да се борят и да преодолеят болката от скръбта.

В понеделник, 28 ноември миналата година, Аманда Мачадо беше в Порто Алегре, за да си купи сватбена рокля. Четири дни по-късно, в петък, тя трябваше да каже заветното „да“ на Денер, играч на „Шапекоензе“. На път за магазина Аманда получава телефонно обаждане. Сватба няма да има…

„Бях напълно изгубена – казва Аманда. – Първата ми мисъл беше да скоча от терасата. Почти го направих, но в последния момент чух синът ми Бернардо да ме вика. Ако не ме беше той, сигурно щях да скоча. Въпреки големия ужас, който едва ли мога да опиша с думи, продължих да живея заради детето ми.“

Аманда разкри, че в продължение на дни не искала да вижда сина си.

„Декември беше най-лошият период в живота ми – добавя почернената жена. – Не исках да виждам Бернардо, защото е образ на баща си. Излизах всеки ден, за да избягам от него, да се скрия от депресията. В продължение на месец спях само по един час на ден. По Коледа обаче заспах, докато шофирах. Разбих колата. Слава Богу, не пострадах, но ми беше достатъчно, за да променя начина си на живот и да се боря.“

Адриана Сароли загуби двама члена на семейството си в самолетната катастрофа – Карио Джуниор, съпруг и треньор на отбора, и Едуардо де Кастро, племенник и помощник в „Шапе“. Трагедията обаче можеше да е по-лоша. Нейният син Матей Сароли беше с баща си на летището в Сао Пауло, но не се качи на самолета, защото беше забравил паспорта си. Сега синът й се радва на живота, както и на своята дъщеря, родена преди дни – на 11 ноември.

„Най-голямото желание на Карио бе да има внучка – призна Адриана. – Сега щеше да бъде толкова щастлив. Същият месец, в който той почина, на бял свят се появи Ана Клара. Подарък от Господ. Много пъти Карио ми казваше, че ще имаме внучка, която ще бъде като мен. Ана Клара прилича на Матей, а той прилича на мен. Мечтата на Карио се сбъдна.“

Жаклин Мадрид е уругвайка и за разлика от Адриана Сароли няма син. Тя живее в Бразилия от 2002 г. Женена е за Андерсън Лукас, отговорник за екипите на „Шапекоензе“. Месец ноември е бил специален за нея по много причини, но хубавите чувства се превърнаха в кошмар.

„Обичах този месец от годината – призна Мадрид. – През ноември е моят рожден ден и и годишнината от сватбата ни. Вече не обичам този месец, защото съпругът ми умря и няма кой да празнува с мен.“

Жаклин Мадрид загуби съпруга си, но не и силата си. След трагедията започва да работи като секретар в „Шапекоензе“.

„Клубът е много важен в моя живот – добавя тя. – Когато дойда на работа, се чувствам силна. Понякога отивам на терена и забравям всички проблеми. Това е като да те прегърне Бог. Така го чувствам. За мнозина стадионът носи лоши чувства, но не и за мен.“

Сирли Фрайтас споделя чувствата й. Когато съпругът й Клеберсон Фернандо, пресаташе на клуба, загива, тя получава предложение да работи като фотограф в отбора и приема. Грижи се и за двете деца Педро (9 г.) и Мариана (3 г.).

„Много е сложно за момчето ми, защото татко му беше неговият герой – добавя Фрайтас. – Онзи ден отидохме на гробището. Педро беше написал писмо до баща си. Той остана на гроба в продължение на два часа. Исках да го излъжа, че баща му ще се върне, но плаках с него. Не можах да го направя и му казах, че трябва да бъде силен.“

Футболът не е страст за Педро. Той предпочита изкуството и музиката. Когато баща му умря, момчето се чувствало виновно, защото би искал да сподели повече моменти с баща си.
За Гилерме Битеко ситуацията е напълно различна. Той обичаше футбола, гледаше мачове всеки ден. Днес обаче играта не му носи същото удоволствие. Причината е смъртта на брат му, Матеус Битеко.

„Вече една година не гледам футбол – признава Гилерме, който се грижи за Мигел, сина на Матеус. – Ако всичко беше наред, щях да гледам срещата „Ювентус“ – „Барселона“ от Шампионската лига. Сега обаче това е още един мач, който не искам да гледам. Пускам си само двубои, в които играе брат ми. Имам много записи. Те ме карат да се чувствам добре. Той беше моето вдъхновение.“

Ксимена Суарес бе стюардеса в онзи фатален полет. От тогава не се е качвала на самолет.

„Дните са дълги, а нощите се превръщат в кошмари – призна Суарес. – Хората ми се възхищават, виждат в мен някакво чудо. За мен това е Божията воля, но макар и такава, тя ме кара да съм тъжна, защото загубих приятели. Смятам оцелелите за братя, защото на онзи 28 ноември, ние се родихме отново в този полет към вечността. Дали скоро ще се кача на самолет? Това зависи от моя психолог. Опитвам се да забравя станалото, дори продължавам да взимам успокоителни, въпреки че ми забраняват. Спомням си всичко до последната подробност. Беше нормален полет, а преди извънредната ситуация, беше много тихо. Винаги правим симулация на авария преди полет, но за подобно нещо никога не можеш да бъдеш подготвен.“

Тримата оцелели от „Шапе“ са още в клуба. Алън Рушел се завърна в игра през август в приятелски мач срещу „Барселона“. Нето все още не е играл, но работи, за да бъде част от отбора през следващата година. Фолман, който загуби десния си крак, ходи на курсове и учи, за да стане директор в клуба. Този месец беше поканен от местен телевизионер да се завърне на стадион „Арена Конда“. Репортажът на журналиста започна с думите: „Първоначално Фолман отказа, защото не се чувства комфортно и дори безопасно. Това със сигурност не е лесна ситуация за него. В крайна сметка той прие и е тук до мен. Чудесно е да го видя толкова щастлив, че може да тренира още веднъж.“

Кефи ли те?

0 Points
Upvote Downvote

Пивница е най-старият действащ ресторант в света (СНИМКИ)

Натали Портман е в центъра на фантастичната мистерия “Изтребление”