Българинът, който заряза кариерата, за да измине 4000 км пеша за 5 месеца

Българинът, който заряза кариерата, за да измине 4000 км пеша за 5 месеца

Петър Ванев е първият българин, изминал пеша Тихоокеанския хребетен път в САЩ, брато. Ако предположим, че и ти като нас нямаш представа какво точно представлява преходът, това са 4240 км под открито небе от границата на Мексико до тази на Канада. Прави го за 5 месеца и 1 ден. Постижението е още по-впечатляващо като се има предвид, че 31-годишният мъж не е планинар и има между 7 и 10 дни прекарани в планината. Признава ни го лично в откровен разговор на по бира. 

Преди да се захване с това преживяване, вдъхновено от книгата „Моето приключение в дивото“ на Черил Стрейд, Петър работи 7 години в Англия в сферата на хотелиерския бизнес. И въпреки че се развива успешно в кариерата, решава да направи остър завой в своя живот и да предприеме нещо подобно. Много въпроси възникват в съзнанието ни, когато научихме за постижението на братото от Русе и решихме да го попитаме лично. Ще ти кажем само, че в следствие на всекидневното ходене, което варира между 50 и 60 км, кракът му израства с номер и половина!

– Как така един млад мъж на 31 години заряза всичко, за да поеме преход от 4240 км?
– Аз съм млад мъж с доста различно мислене от основната маса хора по този свят. Животът ми и обстоятелствата дадоха тази възможност, но може би аз несъзнателно съм си уредил живота, за да нямам причини да се задържам на едно място. Не съм женен, нямам деца, не плащам ипотека всеки месец и това може би даде свободата и смелостта да взема решението и да потегля по Тихоокеанския хребетен път – имах времето, силите и ресурсите да го направя. Останалото е бърза и спонтанна планировка 2 месеца преди заминаването ми.

– Казват, че по-хубаво от хотел 5 звезди е хотел с 1 млн. звезди под открито небе. Ти най-добре можеш да направиш този паралел, тъй като си работил в хотелиерския бизнес, а в последствие си живял 5 месеца на открито…
-Всичко е въпрос на личен вкус. Доколко си готов да жертваш комфорта на живота в градската среда и да излезеш сред природата… Доколко си готов да спиш на открито и да те полазят всякакви твари и гадинки, само и само за да имаш възможността да заспиш под една от най-красивите гледки в живота си…

– Защо избра този преход, а не някой друг?
– Аз не избрах прехода, аз го почувствах! Никой от другите дълги преходи, за които се информирах след като открих Тихоокеанският хребетен път, не ме грабваше така, както този.

– Кой беше най-големият ти лукс през тези 5 месеца?
– Ако се придържам към значението на думата „лукс“ в една населена среда на живот, в обществото в което живеем, няма лукс по прехода. Значението на думата „лукс“ се променя доста за хората, които вървят всеки ден в дивото. Лукс за мен беше да намеря магия на прехода (кутия или хладилна чанта с всякакви лакомства), оставена от хора с добри сърца, загрижени за нас пътешествениците. Там намирах всичко от бутилка студена вода до пресни плодове, дори и БИРА! Това е луксът на един пътешественик, но никога не знаеш на кой ъгъл те дебне.

– Ще ни разкажеш ли малко повече за „магията на прехода“ и какво представлява тя?
– Предният въпрос беше доста добър пример за магията на прехода. Друго, което мога да допълня, е, че магията на прехода не е само неща, които са оставени от доброволци в определени участъци на прехода. Магията на прехода може да бъде и момент, когато срещнеш „ангели на прехода“ и те закарат до близкия град да презаредиш храна, дори и да те поканят в дома си за вечеря, горещ душ и да си изпереш единствения чифт дрехи, които понамирисват на натурална човешка миризма след дълго ходене. Абе, направо си смърдеше.

– А можеш ли да ни разкажеш как протичаше един твой ден от прехода – режим, меню и всичко останало?
– Събуждане в 4:30 – 1 енергийно барче от овесени ядки за начален старт и сгъвам катуна. Тръгвам към 5:30 и си крача до 8-9 часа. Спирам за по-стабилна закуска, което е микс от овесени ядки, какао и кафява захар, основната закуска варираше през прехода. След закуската продължавам да крача до обяд с малки почивки от по 5-10 минути.  За обяд си хапвам тортилас (мексиканска питка, подобна на арабската дюнер питка) с фъстъчено масло и риба тон, някакво барче („Сникерс“ и подобни).

Като приключа с обяда започва по-тежкият период понеже е най-горещата част на деня, но преходът не си се минава сам. Аз трябва да го извървя. И така потно, потно до вечерта като стигна в лагера, което е между 18 и 20 часа.  Измивам си мръсните крака и каквото мога с наличната вода и после си приготвям вечерята, което в повечето случаи беше картофено пюре на прах, китайски спагети, кус кус, дехидратиран фасул, ориз и за десерт шоколадово барче от сорта на „Сникерс“ – той никога не омръзва. И докато си хапвам, започвам да се унасям! За мен полунощ беше 21 часа!

– След като стана първият българин, преминал това трасе, целиш ли се в друго подобно постижение?
– Така наречената „Тройна корона“ е най-вероятно следващата ми мечта, която ще се постарая да постигна при първа възможност. „Тройната корона“ е титла, която постигаш при извървяването на Тихоокеанския хребетен път – 2650 мили, Преходът на Апалачите – 2200 мили, Континенталния преход – 3000 мили. Всичките три прехода се намират на територията на САЩ. Аз съм преминал един от тях, така че остават още два, които не са за подценяване.

– Какъв съвет ще дадеш на тези, които се решат на подобна стъпка?
– Свържете се с мен на Фейсбук страницата ми. Бъдете смели и със силен дух за постигането на целта си. Останалото са строго секретни тайни за успешното преминаване (смее се).

– Какво изпита на финала на това преживяване и най-вече, когато видя табелата на границата на Канада, твоята голяма цел?
– Зави ми се свят и всичко ми стана супер тежко, хвърлих щеките, свалих раницата и седнах, за да позволя на всичките емоции, които напираха отвътре да излязат. След няколко минути в този мой свят момент, се върнах към реалността и започнаха снимките и поздравите от другите пътешественици на границата.

– А какво ти липсваше по време на пътуването?
– Семейството беше нещото, което ми липсваше най-много по прехода. Радвах се на всяка възможност, когато можех да се чуя с тях и се зареждах с позитивни емоции за следващата отсечка.

Широка усмивка, след като току-що е стигнал до голямата цел.

– Научихме за теб благодарение на социалните мрежи. Какво е твоето мнение за тях, защото те предизвикват големи полемики доколко са полезни.
– Мисля, че все още могат да бъдат полезни в зависимост от целенасочеността на хората, които ги ползват. Аз не мога да се съглася, че са безполезни, но и не мога да отрека, че са пълни с безполезна информация, която ти се набива в профила без твоето съгласие. Аз като цяло се фокусирам на полезната страна на социалните мрежи и просто блокирам това, което ме дразни или не искам да виждам като си отворя профила. Също така съм благодарен на социалните мрежи, че съществуват, защото без тях надали щях да популяризирам приключението си до такава степен, в която е в момента.

– Какво е твоето послание от тази експедиция? Вярваме, че в него е закодирано нещо много по-сериозно от това един българин да ходи из горите 5 месеца!
– Ходенето в горите е много важно и мисля, че много хора и не само в България са прекъснали връзката си с природата. Това ни прави още по жадни за материалното в ежедневието си и забравяме, че всъщност можем да живеем с доста по-малко отколко си налагаме или ни бива налагано от обществото, в което живеем. На последно, но също толкова важно място, се надявам хората да почерпят една доза смелост от моето приключение и да гонят мечтите си без страх да поемат риск, иначе живота ни би бил прекалено скучен.

Петър също се сдоби с „Наръчникът на едно брато“.