Brato.bg
Ако сега някой ни попита къде бихме прекарали остатъка от лятото, то отговорът ни ще бъде еднозначен – Варна. Причините са редица и включват военноморския музей, делфинариума и малкото, но добри приятели, които имаме там.
Отскоро списъкът с причините да посетим морската ни столица се увеличи с още една – “Рапана”. Става въпрос за улична библиотека със свободен достъп до книгите. Идеята е повече от прекрасна, а освен, че я харесахме, решихме да затрупаме създателите на това литературно бижу – Боян Симеонов и Юзджан Тургавев, с въпроси. От нашите си…
– Колкото и банално да звучи, какво ви подтикна да създадете “Рапана”?
Боян: Няколко неща са при мен. Преди всичко, огромен кеф ми е да правя неща, които имат обществена значимост, изглеждат добре и комуникират по готин начин с хората. Обожавам да чета и вече бях виждал улични библиотеки в различни градове по света. Реално, идеята за улична библиотека не е по никакъв начин иновативна. Но там някъде потърсих един от най-добрите ми приятели – Юзджан, който с дизайна на библиотеката ѝ придаде иновативен привкус. Това, което виждате е до голяма степен негова заслуга.
Юзджан: Преди близо година Боян Симеонов, приятел и колега, ми сподели, че иска да подари на жителите и гостите на град Варна павилион за книги със свободен достъп, където хората ще могат да се насладят на любимата си книга сред природата и така се роди идеята за дървения павилион „Рапана“.
– Вярвате ли, че хората ще бъдат отговорни и ще връщат взетите книги. Има ли някакви правила, които трябва да спазват?
Б: Вярвам в това, че хората ще опазят тази библиотека. Вече видях как има хора, които си насъбират по 10 книги в торба и изчезват без да оставят нищо. Видях и страхотни хора, които даряваха по няколкостотин книги от личната си библиотека. Идеята е винаги да има книги в библиотеката. Най-логичното „правило“ е, ако вземеш книга, то е редно да оставиш книга.
Ю: Няма как точно да определим дали хората на 100 % ще бъдат отговорни и ще връщат книгите, но аз определено съм оптимист и вярвам, че това един много добър тест да проверим дали сме достигнали едно определено ниво на отговорност. Идеята е всеки посетител при даряване на книга да вземе друга /ако желае/, за да има постоянен обмен на различна литература.
– Ако бяхте обикновен посетител, който иска да дари книга, коя щеше да бъде тя?
Б: „По пътя“ на Керуак. Не е най-великата книга, но е книга, която е готино да откриеш по такъв начин.
Ю: Аз съм обикновен посетител и посещавам павилиона често. Книгите, които дарявам, са тези, които са ме накарали да погледна света от различна гледна точка и са ми спомогнали да се развивам през годините. Обикновено, оставяйки книга, изписвам няколко реда на първата страница с послание към следващия читател. Една от тези книги е „Великите мореплаватели“.
– През последните години се наблюдава тенденцията българинът да чете повече. Може би това е и причината да излизат толкова много заглавия в последно време. Съгласни ли сте с това твърдение?
Б: Аз съм в много голям балон, с много четящи хора в него, така че със сигурност изглежда като тенденция това. Нямам идея как се правят тези статистики, вероятно на база продадени книги. Наскоро попаднах в групата във фейсбук „Безплатни електронни книги“, търсейки чуждестранно издание. Нямам идея дали някой ги брои тези хора към подобни статистики, но те са мнооооого.
Ю: Да, съгласен съм с това твърдение, дори е похвално, че хората четат все повече и повече и дано да продължава тази тенденция.
– Планирате ли “Рапана” да бъде домакин на различни културни събития?
Б: Да, със сигурност. Конкретно в следващите месеци това няма да се случи, защото нито имаме бюджет, нито имаме физическата възможност да поемем такава организация. Желанието ни е обаче да надграждаме проекта ежегодно и да го обособим като културна точка във Варна. А защо не и в цялата страна?
Ю: Би било изключително приятно да се случват различни културни събития около нетрадиционната абстрактна форма на павилиона. Обмисляме няколко инсталации, пърформънси, представяне на книги и др.
– Коя книга е “виновна” да обикнете четенето?
Б: Като бях малък не понасях художествена литература. Майка ми ме накара да прочета „Пипи Дългото чорапче“. Една жълта тухла с много страници. Едвам издържах до края. Никога не съм бил толкова голям фен на детската литература, не е моето нещо. Някъде там минах на научна и енциклопедична литература, което е много по-сухо като материя и със сигурност не те кара да обичаш четенето, а по-скоро фактите. Някъде в 9-ти клас преоткрих художествената литература, а с „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд тотално я обикнах.
Ю: Това беше доста отдавна, но доколкото си спомням, една от първите книги, които ми попаднаха в ръцете беше „Пипи Дългото чорапче“, която всъщност беше по рафтовете на павилиона, и ме върна за миг в детските ми години.
– Какво ви коства този проект и срещнахте ли подкрепа от общината и спонсори?
Б: Този проект ни костваше доста повече работа, отколкото очаквахме в самото начало. Голяма част от бюджета по този проект идва от направление 5 на Общинския фонд „Култура“. Варна е европейска младежка столица през тази година и това откри шанс на доста хора да помислят за готини и свежи идеи. Това беше нашата. Спонсори нямаме, но се надяваме да намерим и финансова подкрепа занапред, за да можем да развием проекта. Имаме страхотни партньори и дарители като издателства Жанет-45, Парадокс, ICU и Together.
Ю: От една страна ни коства страшно много време да го поставим на конкретна локация в града, но от друга Варна 2017 ни помогна с позиционирането на павилиона в центъра на града в близост до любимото ни синьо море в минимален срок, за което съм им страшно благодарен.
– Как набавяте книгите и тези, които имат желание да дарят книга, но не са от Варна, как могат да го направят?
Б: В началото се свързахме с издателствата, които посочих по-горе. Те ни удариха едно рамо. Ние закупихме част от книгите, а впоследствие и много хора започнаха да даряват от личните си библиотеки, маза и забутани кашони. Всеки, който иска да изпрати и се намира извън Варна – нека просто ни пише във фейсбук страницата. Ще му бъде отговорено много бързо с точен адрес.
Ю: Още докато изграждахме дървената конструкция, жителите на града имаха огромен интерес към павилиона и бяха запознати с инициативата ни от социалните мрежи. Голяма част от тях искаха да дарят старите си книги и да подпомогнат нашата кауза. Дори вчера двама души на възраст имаха огромното желание да споделят книгите си с „Рапана“, но поради тяхната бройка и тегло се налага да им съдействаме и да ги вземем от живущото им място.
Ние от Brato.bg се радваме, че срещаме такива млади и активни българи. Радваме се, че има хора, които мислят за доброто на другите, за развитието на родния град, за бъдещето. Приятно четене, приятели на “Рапана”.
