Brato.bg
Чували ли сте за хрътките? Тези кучета са наистина бързи! Те се движат светкавично, защото преследват механичен заек. Примамка, която за тях е нещо бленувано, но… в крайна сметка недостижимо и отвъд животинското им съзнание.
Има обаче една история, действителна, в която на пистата в Джаксънвил, щата Флорида, се случило нещо интересно – заекът се счупил и кучетата го хванали!
- Виж и това, брато: Футболът в Афганистан – кръв, пот и сълзи
Сигурно си мислите, че това накарало хрътките да се забавляват със своя улов след всички онези безброй състезания, в които не успяха да го хванат? Нищо такова. Всъщност, когато уловиха механичния заек, те не знаеха какво да правят. Бяха толкова объркани, депресирани, демотивирани… Кучетата никога повече не пожелаха да подгонят заека и до края на живота си бяха използвани за разплод. Онзи ден в американския град Джаксънвил ги промени завинаги.
В края на април тази година животът на индийския бегач Самир Сингх също пое по един път, който едва ли някога ще забрави. Той реши да се впусне в едно невероятно бягане. На 29-и април Самир се затичал по улицата пред скромната си къща в Мумбай с приятеля си от детството Рамеш. Заедно изминават 20 километра, когато нашият главен герой остава сам на улицата. Устремен към своята цел – пробягване на 100 км всеки ден в продължение на 100 дни, докато не закове изминати 10 000 километри. Това е с хиляда по-малко от разстоянието от онази писта в Джаксънвил до Варна.
Самир се впусна в тази луда надпревара като безработен човек. Без пари за хляб, но с часовник с джипиес, най-обикновен мобилен телефон за спешно повиквания и шепа неща за ядене.
За да се подчертае колко трудно е целта, която преследва Самир, трябва да се спомене, че той не е професионален бегач. И да се знае – изобщо не е здравословно да се бяга на дълги разстояния в последователни дни. Предимно подобни тичания варират най-често от 40 до 150 км. Има няколко маратона на 260 км, както и един ултрамаратон на 5000 км. Провежда се веднъж годишно в САЩ, но… да се върнем към Индия и целта на Самир, която е 10 000 км.
“Хората казват, че тялото има граници, но според светите писания то няма никакви ограничения – казва Самир. – Човешките същества притежаваме сила, отвъд нашето съзнание. Става дума за самооткриване на самия себе си.”
Нечовешкото изпитание, на което 44-годишният индиец подлага тялото си е тест за издръжливост, който е ръководен от вярата в Бога. Мисълта за пробягване на 100 км в продължение на 100 последователни дни обаче може да превърне и най-вярващите в атеисти.
“Поемах задачата ден по ден, знаейки, че няма да спра, докато не свърши – добавя Самир. – Тялото ми беше напълно подмладено след всяка следваща сутрин. Тежестта върху съзнанието изчезваше. Преди години, когато разбрах, че мога да бягам се влюбих в този спорт. Той стана моят хляб и масло, а това е всичко, от което имам нужда днес…”
Самир е вегетарианец и следва строга диета по време на своя маратон. Освен това, разделя разстоянието, което трябва да покрие всеки ден на две части. Започва да бяга всяка сутрин в 5:00 часа и продължава до 13:00 по обяд. След това се връща на улицата в 16:00 часа докато не покрие оставащите километри.
Започва да се готви за 10-хилядния маратон още преди 9 години. Тогава е на 25 и пробягва 43 км в рамките на 50 дни.
“Казаха ми, че летя – споделя Самир. – Въпреки това всички бяха песимисти за голямото предизвикателство. Казаха ми, че нямам скорост и сили за по-голям маратон, защото тялото ми няма да се справи. Знаех, че не е така.”
На 6 август Самир бе на път да улови своя механичен заек. Агонизиращото му тяло обаче се предаде на 36 километра от крайната цел. За да бъдем точни индиецът спря стрелките на своя джипиес часовник на 9964,19 км. Самир бе 40 кг, отслабнал с 16 при опита за своя херкулесов подвиг. Почти през цялото време краката му бяха измъчвани от мехури и фрактури. Стомашно-чревни инфекции, вируси и подуто коляно също го съпътстваха към покоряването на десетте хиляди километра. Въпреки, че не успя, трябва да отбележим няколко впечатляващи факта. На 64-ия ден Самир пробяга разстоянието на земния радиус, който е 6371 км. На 68-ия надмина диаметъра на планетата Марс – 6779 км. На 87-ия ден бе прекосил Америка от бряг до бряг, два пъти. На 89-ия надмина разстоянието на Великата китайска стена – 8851 км. На стотния ден премина една четвърт от обиколката на Земята…
В момента бегачът се възстановява в свещения индийски град Вриндаван. Тук според хиндуизма е прекарал детството си Бог Кришна. Сега там е и Самир, който не успя да хване своя механичен заек. Ако го беше направил, сигурно и той щеше да бъде объркан, защото щеше да докаже, че човешкото тяло наистина не познава граници и в действителност притежаваме сила, отвъд нашето съзнание. Мисълта, че това може да се превърне в неоспорим факт може да се окаже объркваща и депресираща. И ако, в крайна сметка, наистина го докажем, ще продължим ли да съществуваме нормално? Кучета хрътки не успяха…
