Силно се надяваме, че не очакваш някакъв кой знае какъв шедьовър, брато. Трябва да си наясно, че първо – нямаме никакви поетични данни и второ – махмурлукът ни тревожи зверски.
И все пак откакто сме се събудили в главата ни досадно се разхождат някакви странни пиянски рими, които имат самочувствието да се нарекат стихотворение. Ние лично не можем да му придадем такава важност, но решихме все пак да ти го представим. Предварително те молим да ни извиниш, вътрешният ни (пиянски) глас ни накара.
Стихотворение за махмурлука
Сутрин: Неделея е и иде ми да вия,
снощи почнахме с бира и затапвахме с ракия.
Денят е дълъг щом съм махморлия,
аз повече алкохол не ще пропия.
Обед: Шкембенце, моля и студена бира,
махмурлукът тук е ред да абдикира.
За чий хуй ми трябваше да ходя и на дискотека,
задължителна разходката е до някоя аптека.
Алказалцер слагам в супата чеснова,
вълшебната отвара вече е готова.
Вечер: Главата вече не боли и тялото мина в режим на аклиматизация,
за следващия петък вече правя резервация.
Аз зная, че без чашката уикендът е сух и празен,
но в неделя пак ще се чувствам тъй към себе си омразен.
