Сутрин е, брато, събуждаме се, но нито имаме нещо за закуска, нито продукти в хладилника. Това ни кара да си спомним за детството. Онези мигове от 90-те, когато първото ни хранене за деня не можеше да се сравни и такова от най-лъскавото заведение, в което днес кифлите ходят, за да се тъпчат със суши. Не знаем как се случи и какво се промени, но малко закуски в днешно време имат онзи неповторим вкус от детството. Но какво толкова ядохме?
Мекиците на баба
Късчета от рая с боровинков привкус. И сега ги има, но вече сме емоционално обременени. Броим си калориите, внимаваме да не качим още някой килограм, баба пък постоянно стои на таблета и не ни обръща вниманието, с което бяхме обсипани като деца. Пък и в неделя мекици с бира някак си не върви…
Вафли Куку-руку
Не е най-здравословната закуска, но пак казваме – тогава не мислихме за това. Нямахме търпение да видим каква картинка ще ни се падне, а след това удряхме по няколко вафли една след друга.
Филия с чубрица
Пицата на 90-те, брато. Нямаше по-вкусно нещо от филия с истинско масло и още по-истинска чубрица. Всъщност чубрица или чубрика? Труден въпрос. Важното е, че тогава нагъвахме от този специалитет и ни пукаха ушите. Това ни зареждаше със сили, за да играем цял ден под жаркото слънце.
Чушка със сирене
Още един позабравен пир за душата. Нашите ни даваха зелена чушка, натъпкана догоре със сирене. Нещо като фунийка със сладолед, но не точно. Така пестяхме време и закусвахме директно навън, докато започваха първите игри за деня.
Филия със захар
Не позднаваме човек, който е израснал през 80-те и 90-те години, и не е ял филия със захар. Много преди Нутелата да се превърне в толкова модерен десерт за снимане, си ръсихме бяла захар върху хляб с маргарин. Комбинацията за онези времена бе чудна.
