Понеделник е, брато. Най-вероятно в момента бързаш към офиса или вече си в него, изпълняваш куп нареждания на шефа, получаваш смси за дължима сума към мобилния оператор, а служебният ти имейл е пълен с все още неотворени съобщения. Лудница. А в същото време, там някъде из поредния океан се носи по вълните яхта, обитавана от българско семейство. Иво, Мира и Мая от години са на гребена на своята мечта – да живеят на борда на “Фата Моргана”. Днес са в Перу, утре в Галапагос, компасът и картата са техните семейни приятели. Любовта им към света се измерва в морски възли, защото именно те определят времето, за което ще стигнат до следващата дестинация. Това, което ни прави щастливи, е че успяхме за кратко да поговорим с капитан Иво, който да ни разкаже за приключението да живееш на яхта и чувството да избягаш от лудницата на съвременния живот.
– Кои са най-големите трудности, с които сте се сблъсквали през годините?
За мен живота на лодката е много по-лесен от живота на земята. На лодката животът е по-прост и всичко зависи от природата и от мен, а не от други хора и не бих казал, че имам кой знае какви трудности. Ако спазваш законите на природата, които не се променят откакто свят светува, животът е хармоничен. Не съм привърженик на законите на хората и на обществата, за мен те са нелогични и не съм съгласен да участвам в цялата тази глупост, наречена „система“ или „матрица“.
– Какво ви дава и какво ви отнема този живот?
Свобода. Аз съм си мечтал цял живот да обикалям света. Ако не ми харесва едно място- заминавам. Този начин на живот ми дава най-вече тази свобода. Да пътешествам по света с ветрохдна лодка е една моя сбъдната мечта. Ако имаше някакви ужасни последствия, винаги мога да спра, да се откажа и да се върна назад в света на хората. Но за сега не чувствам, че този начин на живот ми е отнел каквото и да било. Ако почуствам подобно нещо – ще си променя начина на живот. Нещото, което най-много ни липсва, е синът ни Виктор. Но той вече е на възраст и си има свой живот, взима си свои решения. Осъзнавам, че не може цял живот да е до нас. Сега и той следва своите мечти и търси свободата си.
-Виждали ли сте истински пирати?
По телевизията съм виждал най-много истински пирати, около предизборните кампании, а на живо – в банките, застрахователните компании, църквите и т.н.
– Как си изкарвате парите за прехрана?
Не обичам темата за пари. Хората си правят някакви изчисления спрямо техния начин на живот, който няма нищо общо с нашия. Първия въпрос трябва да е :“ Колко са ви разходите?“ Нямаме никакви месечни сметки и разходите ни са смешни спрямо разходите на тези, които живеят на земя. Имаме слънчеви панели и не плащаме ток, не плащаме за спане, защото се разхождаме с „къщата“ ни, дестилираме морска вода за пиене и миене и се движим само на платна с вятъра. На година плащам 30-60$ за гориво. Готвим си на лодката и не ходим по ресторанти, печем си хляб, ловим си риба и се запасяваме с евтини продукти. Най-много харчим за разни входни такси и разрешителни за плаване около различните места, които посещаваме, за поддръжка на лодката и за туристическите атракции, които посещаваме.
В момента нямаме никакви доходи, овен доброволна подкрепа от наши последователи в Patreon@The Life Noadik и доброволни дарения от блога. Хора ни подкрепят в знак на благодарност за историите, които Мира пише в блога www.thelifenomadik.com и филмчетата, които прави в YouTube. Караме я за сега на спестявания, като се стараем да живеем с минимални разходи, за да продължим пътешествието по-дълго, преди да се наложи да спрем и да работим някъде. Което не ни плаши и даже си мечтаем да спрем и да караме камиони в Австралия или да доставяме каравани или ветроходи лодки – има много възможности, които няма да ни спрат от този начин на живот.
-Не си ли писвате като екипаж, въпреки че сте семейство, защото сред открито море няма къде да се разходите за час-два, когато сте ядосан на някой?
Така ли се прави? Като се ядосаш и се разхождаш час-два? Аз никога не съм го правил това, даже като живеехме на земя. Караме се, после отминава бурята. С Мира сме заедно от деца (вече 23 години), но винаги сме се карали много и винаги сме били заедно 24/7. В Канада работехме заедно. Предполагам за всеки е различно. За нас не е проблем това, че сме заедно непрекъснато. Мая за сега също не се оплаква от ситуацията. А ако нещо се промени- ще му мислим. Или мога да се метна в каяка и да се разходя за час два, като ми писне, хаха.
Разказвате ли по света за България и интересуват ли се другите за нашата държава?
Да, разбира се! Днес, например бяхме в Хасиенда Транкила в Галапагос, където участваме и работим като доброволци. Там имат крави и днес Мая се научи да дои крава, а Мира научи хората от хасиендата как да подквасват млякото и да си правят български таратор. Но освен че споделяме нашата култура с хората по света, също се стремим да се срещаме с български емигранти, където и да отидем. Последни се запознахме с няколко българи в Перу, един от които работи там като треньор по вдигане на тежести на националния отбор на юношите на Перу. Срещаме много хубави и успели българи из света, благодарение на това, не се прочухме из медиите. Те ни намират и се свързват с нас чрез Фейсбук The Life Nomadik и блога. А иначе хората по света не знаят много за България, освен Стоичков, разбира се.
