Футболът е игра, в която отдавна феновете се определят като 12-ия играч. И подкрепата от трибуните става все по-важна за клубовете. А понякога фанатичната подкрепа на домакинската агитка става ад за гостуващия тим. И в опита си да го преминат се провалят даже и най-добрите.
Кои са стадионите, на които не сте добре дошли? Местата, където се преплитат фанатизъм, преданост и омраза.
Обиколката започваме от „Ла Бомбонера“. Дома на аржентинския „Бока Хуниорс“. Капацитетът от 49 000 места не изглежда стряскащ. Но когато те са заети от винаги готовите да експлодират привърженици на колоса от Буенос Айрес… става друго. Заради неповторимата атмосферата най-големите искат да приключат кариерата си именно тук. Направиха го Диего Марадона, Хуан Роман Рикелме, Мартин Палермо, а сега и Карлос Тевес.
Страшно е понякога и по бразилските стадиони на „Флуминензе“ и „Коринтианс“. Грандът „Флу“ играе на „Маракана“ – арената, която държи рекорда по посещаемост – 199 854 зрители от 1954-та. Феновете на тима силно любят и мразят! През 2009-а ултраси набиха част от играчите по време на тренировка. Причината – слаба игра.
Рекорд държи и стадион „Арена Коринтианс“, приел 63 267 зрители на мача Холандия – Аржентина през 2014 г. Там също страстите се нажежават до червено, но до крайности не се е стигало.
Връщаме се в Европа. „Мала Маракана“, или днешният „Райко Матич“, е царството на „Цървена звезда“ в Белград. Съоръжението се е разтърсвало от десетки битки на живот и смърт с вечния местен враг „Партизан“. Официално най-посетеният мач на „Мала Маракана“ е между „Звезда“ и унгарския „Ференцварош“, полуфинал от турнира за КНК през 1975 г. Тогава са продадени 96 070 билета. Според очевидци обаче на трибуните са присъствали около 110 000 привърженици. Арената на „звездашите“ респектира и със своите тунели под трибуните. Катакомбите водят до съблекалните на двата отбора, но служат и на полицията както за атака при ексцесии, така и при… отстъпление.
В съседна Гърция впечатлява тътенът на стадион „Тумба“, дома на солунския ПАОК. След редица реконструкции в момента капацитетът на стадиона е 30 000. Най-страшно е до митичния Вход 4. Там действат най-буйните фенове на тима, имащи славата на магьосници в пиротехниката. За гостуващите футболисти стресът винаги е пиков и превръща мача в истинско изпитание на психиката. До голяма степен това важи и за стадионите в Атина на другите големи гръцки отбори – „Караискакис“ на „Олимпиакос“, „Апостолос Николаидис“ на „Панатинайкос“ и „Олимпийски стадион“ на АЕК.
В Турция също е взривоопасно на доста от стадионите. „Добре дошли в ада!“ Този надпис посреща гостуващите агитки на арените на „Бешикташ“ и „Галатасарай“. Бившият „Иньоню“, който днес се казва „Водафон Арена“, се слави като най-красивия и най-шумен стадион в света. От неговите трибуни се виждат Босфора, двореца и джамията „Долмабахче“ и часовниковата кула. „Иньоню” е територията на „Бешикташ“. Това е единственият стадион в света, от който се виждат територии на два континента – Европа и Азия. А красивата гледка е единственото хубаво нещо за гостуващите фенове. Преди години „Манчестър Юнайтед“ бе посрещнат от трибуните с поздрав от близо 130 децибела. Само за справка – човешката слухова система възприема звук до 125. Вратарят Бен Фостър си спомня: „Беше ужасно. По едно време през второто полувреме не можех да чуя дори мислите в главата си.“
На „Тюрк Телеком Арена“ мощно тупти сърцето на „Галатасарай“. Представителите на гостите винаги са малко, а спомените им от преживяването обикновено са кошмарни. Тук се разигра трилърът в Шампионската лига през 2005-а между „Милан“ и „Ливърпул“. Невероятно 3:0 за италианците още през първото полувреме. Реми 3:3 през второто и победа за английския тим след продължения и дузпи…
В Турция, ако не подкрепяте мощно „Фенербахче“, не сте добре дошли на стадион „Шюкрю Сараджоглу“. Там играе истанбулският тим с най-многобройни почитатели. Само ще отбележим, че привържениците на тима често стигат до разпри с играчите на тима заради „липса на мотивация“.
Фанатици има и на стадиона на италианския „Наполи“ – „Стадио Сан Паоло“. За изпепеляващата любов на феновете най-добре може да разкаже Диего Марадона. В интернет още има кадри от 2005 година, когато хиляди привърженици изпълват улиците към хотела, в който е отседнал идолът. Във видеото се вижда как феновете скачат по паркиралите коли, други са се покатерили по дърветата, а трети дори нападат охраната на дон Диего. И цялото това превъзбуждане има един генезис – изпепеляващата любов към аржентинската легенда.
Представяте ли си какво е да играеш пред екзалтирани докрай фенове на 60-хиляден стадион?
Ад има и на… Изток. Например на стадиона на „Лех“ (Познан). Феновете на този полски тим са познати в цяла Европа с два белега – фанатизъм и перманентна агресия.
Последен, но не и по значение е „Сигнал Идуна Парк“ в Дортмунд. Над 80 000 подкрепят „Борусия“ във всеки мач, независимо дали сблъсъкът е с „Байерн“ или с треторазреден тим. Билети за двубой на този стадион е почти невъзможно да си купиш. Близо 90 процента от публиката влиза с членски карти на клуба. През 2004-та точно 6 пъти е достиган рекордът по посещаемост – 83 000 души. Това е „разтеглен на макс“ стадион. За мнозина арената е най-доброто място за гледане на футбол в света. Там се случи и трогателна раздялата на Юрген Клоп с феновете на „Борусия“ преди година. Хореографията беше неописуема, а привърженици показаха пред тв камерите татуировки с лика на спеца. А треньорът Клоп? Той сякаш беше онемял и само аплодираше облян в сълзи.
Какво ли ще се случи на 7 април, когато Големия Юрген ще се завърне на „Идуна Парк“, но вече като треньор на противников отбор? Вероятно той ще бъде единственият в „Ливърпул“, който ще бъде добре дошъл на стадиона, но… кой знае?
Материал на в. “Труд”
