Касано: Перфектният живот е ядене, секс и футбол

Касано: Перфектният живот е ядене, секс и футбол

2435-antonio-cassano
Нападателят на Сампдория Антонио Касано е много наш човек, брато. Обича живота, жените и пиенето и въпреки че е грозен, се конкурира по бройки с великия Чарли Шийн. След като игра за грандове като Реал Мадрид, Милан и Интер той се завърна в тима от Генуа, където си рита за кеф. Сега той даде обширно интервю пред журнулиста Марко Руис, което бе преведено от колегите от „7 дни спорт“.

– Антонио, щастлив ли сте след завръщането си в Сампдория?
– В сърцето си нося три отбора. Първият е Сампдория, после е Интер, защото съм им фен от малък, и Парма, особено след ситуацията, през която премина (б.р., фалитът и рестартът от четвърта дивизия). Другите вече съм ги забравил. В Реал М например играх само 3-4 пъти! Но вината си беше изцяло моя. А и там тогава играеха най-добрите в историята: Феномена Роналдо, Зидан, Раул…

– Как научихте, че Реал М ви иска?
– От Рома ме бяха отстранили… Обади ми се Ернесто Брондзети (б.р., агентът) и ми каза: „Антонио, искаш ли да отидеш в най-големия отбор в света?“ Питах го: „А кой е този отбор?“ Той ми каза: „Реал М.“ Тогава му казах: „Ернесто, ходи се шибай…“ Прибрах се вкъщи, телефонът звънна, беше президентът Флорентино Перес…

– И?
Не можех да откажа на Реал Мадрид, много хора биха си платили, за да играят там. Това беше Реал на Галактикос! Зидан, Фиго, Роберто Карлос, Раул, Бекъм, Касияс…

– Защо не успяхте в Мадрид?
– Трябваше да играя или аз, или Робиньо. Започнах добре, вкарвах голове, но когато отидеш в Реал, можеш да си концентриран и да си със семейството си, или да се правиш на глупак. Само един глупак би се държал така, както аз се държах в Реал М.

MajesticMintyGuineafowl

– С кого се разбирахте най-добре в Мадрид?
– Това съм го казвал винаги, тогава тренирах с двама от петимата най-добри в историята – Зизу и Феномена Роналдо. Макар че си мисля, че ако Гути беше професионалист и в главата си, също щеше да е сред най-добрите.

– Какво му липсваше?
– Той е добър човек и всички говорят положително за него. Но един ден тренираше добре, а на следващия тръгваше нанякъде и никой не знаеше какво прави…

– Като вас!
– Не, аз бях по-лош, пълна катастрофа. Той поне игра 15 години в Реал.

– Ядене, секс и футбол. Според вас има ли нещо по-добро в живота?
– Така е перфектно! Най-хубавото нещо. Така беше до 2 февруари 2008 г., когато се запознах със сегашната си жена. Но преди това си беше така.

– Бяхте ли пристрастен към секса?
– Да… да. Когато си 20-годишен и мацките ти харесват, можеш да го правиш всеки ден. Аз имах тази възможност. Бях Касано, футболист на Реал М! Ако работех каквото и да е било друго, жена нямаше да ме погледне… Даже майка ми! Все пак съм добър, но не съм красив.

– Ставахте ли по-добър футболист след цяла нощ секс?
– Ако говорим за периода ми в Реал, не. Но тогава не играех, защото бях с 10 кг над нормата. Просто е, главата ми беше другаде. Но в Рома смятам, че сексът ме правеше по-добър…

– Ще ни разкажете ли някоя подобна история?
– Една много добра. Една нощ, преди да разбием Ювентус с 4:0, отмъкнах ключовете от Тригория (б.р., базата на Рома) и се върнах в 6 ч. сутринта. Вечерта след това беше най-добрата ми на терена – вкарах 2 гола и изработих дузпа.

– А по отношение на храната зависим ли сте?
– Да… Даже и сега. Както казва един приятел, когато ядеш хубави неща, дебелееш.

– Това е жертва, за която се плаща…
– Когато ям паста, хляб, сладко, хамон… се чувствам щастлив. Очевидно е, че ако ядеш по много всеки ден, значи си глупак. Аз бях 20-годишен глупак. Сега вече не мога да го правя.

– Колко килограма пристигнахте в Реал М?
– 93!

– Колко сте висок?
– 175 см. Идеалното ми тегло е 83 кг. Но този сезон в Сампдория го започнах 95 кг!

– Колко тежите сега?
– 83 кг. Нямате представя колко трудно свалям килограми. А без съмнение мога да кача 7-8 кг в рамките на месец…<

– Има ли някаква тенденция по отношение на килограмите?
– Много обичам да прекалявам. Миналия март след една седмица в планината при тъста се качих от 83 на 93 кг.

– Да не сте изяли цяла крава?
– Ядох всичко. Качамак, горгондзола (б.р., сирене с плесен)…

– В Мадрид ви се носеше слава, че похапвате и по време на лагери преди мачове.
– Имах един приятел, който ми носеше всичко, което искам за ядене, в стаята. Давах му между 200 и 500 евро. Жалкото е, че го нямаше, когато гостуваме.

– Обикаляха и жени около хотелите ви?
– Това си беше нормално. Спомням си за едно турне в САЩ, при което беше точно така. Виждаха анцуг на Реал М и…

– Защо тогава Капело ви отстрани от отбора?
– Всички казват, че го е направил, защото го имитирах, но не е така. Скарахме се в Херес. Спечелихме с 3:1, а той ме остави да загрявам 45 мин. Заедно с Роналдо. Изкара ме от кожата ми. Почти стигнахме до бой. Тогава той имаше право, сега също го има. Капело извади най-доброто от мен. За един сезон в Рома под негово ръководство вкарах 23 гола. Защо? Защото винаги беше зад мен с чук в ръка!

– Чувствате ли се комфортно в ролята на футболиста бунтар?
– Може би… Бях пълна катастрофа в първите 16 г. от живота си. Бях луд, но днес можем да го наречем бунтар
След това не можах да се променя като професионалист. Щастлив съм такъв…

– Как ви се отрази във футболен план фактът, че сте роден в Бари?
– В Южна Италия огромната част сме малко кучи синове. Искам да кажа, че сме големи умници. Идвам от място, където единственото, което можеш да правиш, е да играеш с топката. Хората около мен не обичаха да ходят на училище и не обичаха да работят. Обичаха само да играят.

– Къде започнахте да играете?
– На пазара в родния ми град. Затваряше се и започвахме. Разделяхме се на два отбора по 9, по 10 или по 11. Не спирах да играя.

– И ви провървя.
– Трябва да имаш късмет, като мен… Дебютирах срещу Интер и бързо им вкарах. Това ми оправи живота.

– Как щяхте да свършите, ако не бяхте вкарали онзи гол?
– Не знам… Много хора около мен свършиха в затвора. Но…

– Но?
– Характерът ми създаде много проблеми. В Рома, в Реал…

– Трудно ли ви е да приемете чуждия авторитет?
– Като млад правех нещата, без да мисля. Идвам от улицата и характерът ми е силен. Мислех си, че футболът е като улицата, но не беше така.

– Но сте си дали сметка за това…
– Сега да, но представете си какво е било, когато съм бил 22-23-годишен. Но когато дойдат децата, животът ти се променя.

– Като говорим за промени, как ви се отрази сърдечната операция през 2011 г.?
– Преди това не вярвах в Господ, нито в него, нито в живота. Когато се появи онзи проблем, смятам, че някой ме докосна с ръка. Преди това богохулствах много. Сега се нервирам много, ако някой го прави.

– Смятате ли, че нещо по-висше ви е спасило?
– Според мен да.

– Какво конкретно си спомняте от кризата, докато бяхте в Милан?
– Прилоша ми, Тиаго Силва повика доктора в самолета на връщане от Рим. Не можах да проследя пръста на доктора, а бях готов да дам всичките си пари, за да го направя. Докторът ми каза: „Антонио, отиваме в болница.“ Направихме всички прегледи без един и всичко беше в ред. Но после снимаха сърцето ми от другата страна и видяха малформацията.

– Какво си помислихте?
– Насрах се. Помислих си: „Ако има някой отгоре, моля да направи така, че да видя отново сина си, който беше на 4 месеца, а след това да си отида…“ Затова казвам, че някой ме спаси. Вярвам го.


– Промени ли се много животът ви след това?
– Първо ме промениха децата, а след това операцията.

– Като малък винаги сте искали да играете с Тоти. С него донякъде си приличате. И той е момче от улицата…
– Франческо е фантастичен човек, направил е много жертви. Живях у тях 6 месеца, когато подписах с Рома. Мечтаех да играя там заради хора като него. По онова време Рома и Юве бяха най-добрите в Италия, а аз не се виждах в Юве.

– Защо?
– Защото аз съм много латино, а в Юве са като войници. Не мога така. Там са истински професионалисти и печелят. А аз трябва да съм с наднормено тегло, да ям каквото искам и да пращам на майната си някой…

– Например някой треньор?
– Много треньори, почти всички…

– Докога живяхте при Тоти?
– Докато не дойдоха майка ми и братовчед ми, за да живеят с мен.

– С Тоти сте се карали много, нали. Какво стана?
– Бях 19-годишен и когато ми кажеха нещо… Липсваше ми уважението и не му говорех 2 г.

– И накрая… Имате ли надежда да ви поканят за Евро 2016?
– Мечтая за това, но вероятността е едно на милион. Селекционерът Конте не ме е викал 2 години, а отборът функционира добре. Но тази година аз жертвах всичко, което можах, и даже се върнах към идеалното си тегло…