В Япония поддържат жп гара само заради един човек

В Япония поддържат жп гара само заради един човек

В Япония поддържат жп гара само заради един човек

Този материал ти го пишем от кенефа, брато. Шокиран си. Задаваш си въпроса „защо“, а ние ще ти отговорим без да се срамуваме.

Решихме да живеем по-здравословно, а това ни излезе през задника, буквално. Цигарите сменихме с дъвки, сладкото с плодове, а кафето с чай. Проблемно се оказа последното, тъй като без да искаме набарахме някакъв чай със Сена. Изпихме три за два дни, а в последствие разбрахме, че този чай за прочистване се приемал веднъж седмично. Откъде да знаем, че от тоя чай няма да излезем от кенефа втори ден? На него пишеше Биопрограма, а се оказа шибан чай за отслабване! Цецка ще яде бой, защото, както казват в Северозападна България, направо ни обърна на снЕг.

И именно снегът в нас и този, който романтично пърпори през малкото прозорче в тоалетната ни накара да те запознаем с една снежна история.

В нея става дума за Кана Харада. Момичето, което живее в Ширатаки – квартал с едва 36 жители в Хокайдо, Япония. Всеки ден Кана хваща влак до най-близката до дома си гимназия. С него пътува 35 минути, но това не е важно. Важното е, че тя е единственият човек, който пътува с този влак.

Япония поддържа жп гарата в квартала на Кана, отворена само заради нея. На вниманието на Лилянчето, снегът се разчиства от релсите постоянно. Когато Кана се дипломира през март, гарата – „Ками-Ширатаки“, ще бъде затворена. Пускаме сълза и посягаме към тоалетната хартия.

„Качвам се на този влак през последните три години и съществуването на гарата стана нещо, което приех за даденост. Чувствам се наистина тъжна, че тя ще изчезне“, казва Кана.

Гарата е изградена от местните жители на квартала през 1955 г. , за да могат да използват жп транспорта да водят децата си на училище. След като Харада завърши средното си образование, този епизод от историята на квартала ще приключи.

Историята с поддържането на гарата само заради един човек се разпространява с ентусиазъм в социалните мрежи, за да припомни, че има и такива страни по света, където системата работи за човека, а не против елементарните му нужди, и където държавата уважава всеки свой гражданин и се грижи за него, каквото и да й струва това. Посягаме към синджира на канчето с вода, а навън продължава да се сипе снежец…