Това, което мъжете свързват с месец януари е отворянето на трансферния прозорец, брато. Тогава любимите им клубове се хвърлят в битка за привличането на футболисти, за да спасят сезона или да постигнат целите си. Именно това са и най-четените новини по това време на годината, защото мачове почти няма и цялото внимание е насочено към евентуалните сделки за милиони.
За голямо съжаление на клубовете се случва така, че някои техни ходове не се оказват чак толкова успешни. Нещо повече – новопривлечените се дънят по една или друга причина още в началото и си обират крушите за рекордно кратко време. Случаите не са един и два, а ние решихме да припомним част от тях.
Без гол в подготовката и си чао
През 1980 г. Арсенал се решава да плати внушителните за онова време 1.25 млн. паунда за звездата на КПР Клайв Алън. 19-годишният талант хваща окото на мениджъра Тери Нейл, който прави всичко възможно, за да има в редиците си нападателя. С екипа на Рейнджърс той има 32 гола в 49 мача и това е напълно достатъчно, за да се превърне в “артилерист”. Но всичко положително за клетия Клайв свършва до тук. Следват три мача от подготвителния период за лондончани, в които нападателят не успява да се разпише нито веднъж. Решението? Мениджърът Нейл го дава на Кристъл Палас, а в замяна получава Кени Сансом и Пол Барън.
Старият Сол
Големият Сол направи впечатляваща кариера във Висшата лига, преди да се реши да я завърши по долните дивизии на Англия. Бранителят се раздели с Портсмут, за да подпише с тима от Лига 2 Нотс Каунти. По това време шеф на скромния тим пък е Свен Горан Ериксон. Приключението на бившия национал, който прилича като герой от филма на Гай Ричи, приключва още след първия мач. Нотс Каунти пада от Моркамб, а за Кембъл това е повече от недопустимо. Той си тръгва с обяснението, че тимът няма светлото бъдеще, за каквото мечтаят шефовете. Прав е Сол, тъй като в момента Нотс е 17-ти в същата дивизия.
Къде е Кевин?
Кевин Гроскройц така и не се докосна до турския футбол. Бившият футболист на Борусия Дортмунд подписа само преди дни с Щутгарт. На 2-и септември той бе продаден на Галатасарай, но от ФИФА обявиха, че сделката се е случила след затварянето на прозореца и истанбулския гранд нямаше право да използва немския футболист до края на календарната година. Самият бранител бе подписал за 3 години с местния гранд, където щеше да прибира по 1.6 млн. евро на година плюс 20 хил. евра на мач, какъвто така и не изигра за бившия тим на Хакан Шукур.
Данчо Тъча
Примерите с български футболисти са стотици, но ние се спряхме на такъв с чуждестранен привкус. Йордан Тодоров имаше твърде кратки впечатления от Стяуа. Бившият фублоист на ЦСКА бе продаден на румънския гранд от Локомотив Пловдив, но на “Генча” така и не успя да дебютира. Тодоров изигра няколко приятелски срещи преди Джиджи Бекали да разкара наставника Виктор Пицурка. Наследилият го Илие Димитреску пък реши, че няма нужда от Тодоров, който още същият трансферен прозорец акостира в Миньор.
От “Бернабеу” до “Армията”
Това е един от най-странните случаи в родния ни футбол, брато. През 2012 г. бившият играч на не кой да е, а Реал Мадрид Карлос Диого дойде на крака в София, за да подпише с ЦСКА. Снажният бранител дори се снима с фланелката на “армейците”, след което се прибра при семейството си, за да си събере багажа и да се върне в България. Това в крайна сметка така и не се случи, а на “червените” им остана единствено снимката с уругваеца.
Къде без “сините”
На “Герена” да не се смеят толкова на вечния съперник, защото и там историята помни не една и две случки. Едната от тях е свързана с Рамон Лопес, който през 2013 г. се задържа в Левски около 2 месеца. Той поигра малко в мачовете с Иртиш преди да бъде изгонен от Наско Сираков. Други подни краткотрайни престои при “сините” се помнят ок играчи като Опоку, Китамбала, Киш и други. Тук някъде трябва да припомним и първия опит за трансфер на Базил Де Карвальо на “Герена”, когато той се контузи още на първата тренировка. В последствие Тодор Батков му събра бажажа в един черен чувал, намаза му една филия и го прати обратно на Локо Пловдив.
Гуардиола
Тук не става въпрос за наставника, измислил “тики-така”, брато, а за младия халф Серхи Гуардиола. Той бе футболист на “каталунците” за няколко часа преди испанския гранд да му скъса договора. Причина за крайното решение на “червено-сините” бе пост в социалните мрежи на Гуардиола от преди години, в което той обижда Барса.