Ето, че пак аз, стратег №1 на 20-ти век, бивш селекционер на България, войник през 1964 г. и личен приятел на Майстор Миро, давам мнението си за любимата игра на милиони по света – футболът. Гледах, както всеки друг прави сряда вечер след 21:45 часа, КЕШ. Гледам го без звук, защото у нас идва лично Кирячето и ми коментира в тандем с Петър Хубчев. Шегува се, вторият не може да говори. Едно време му викахме Баскервилската риба, но това е друга тема. Разказвам така, както беше:
21:45 часа е, а майсторът още се бави с плескавиците и нещо се мотае на двора. Не искал да гледа футбол, защото най-истинският мач вече се е играл през уикенда. Цървена звезда бил Партизан за Божиков и сега тази игра му е скучна. Около скарата му се е наредил и целият отбор на ЦСКА. Гладни са, а и това им е премията за боя над Чико Бяга – по едно карначе и две кюфтета, боб салата и филия стар хляб. По едно време ги броя – 45 души. Питам ги всички ли сте “армейци”, а 15 души обясняват нещо на странен език. Борис Галчев, капитанът, превежда – Чичо Пенчо, тия са бежанци. Оставям ги у нас, добър човек съм, ще спят до Костадинов, той обича да спи.
Каня после всички вътре, холът е голям, колкото залата за пресконференции на “Джайънтс стейдиъм”. Правя им разбор на играчите, после се сещам, че ще гледаме мач, а няма да играем. Гледат ме слисано, повечето нямат 16 и са само за първото полувреме. Гледаме Рома и Барселона. Два големи отбора, имена на хубави градове, Цезар май беше роден там.
Мачът започва, телевизорът прескача, един от бежанците се опитва да открадне антената, Галчев го бие. Всичко е наред, точно идва време за първия гол. Един от Барса центрира към Суарес, името му го знам, защото хапе много, така съм си кръстил и каракачанката на двора – и тя хапе много.
Минават 10 минути, някакъв Флоренция, тия италианците са странни хора, тича по тъча, а след това бие от далече, така както съм го нарисувал по-горе. Вратарят на Барса, името му е по-трудно и от това на град в Намибия, гледа както гледаме ние – с отворена уста и интерес. Гол! Стоичков беснее, пуснал е снимка в Instagram, много е деен там, написал е – Боби, тази щеше да я хване и Преслава и сложил смеещи се жълти човечета.
На полувремето у нас влиза Гриша Ганчев и прибира футболистите на ЦСКА, нямали 18, само Галчев и Бранков можели да останат. В бъркотията се качват и двама сирийци, обясняват, че били добри футболисти и мечтаели да играят за ЦСКА. Ицо Янев се навива, но ще карат проби. За второто идват играчите на Локо София и те били гладни. С тях е и онази каца Касев, обяснява как ако му дам стадиона в Мировяне, ще го направи 50 хиляден и ще се играят мачове от Шампионска лига. Този лъже повече и от Боратино, но вместо носа, му расте корема. Гоня го, играчите на Локо пращам да тренират на моя стадион, в окръжната е така -няма лабаво.
Оставаме с майстор Миро, по едно време гледаме в ъгъла седи Хубчев и все така мълчи, Костадинов още спи. Продължаваме да гледаме, голове няма, само контузии. Заспивам към 60-ата минута, мачът свършва така, както на България с Малта – 1:1. Събуждам се за репортажите, телевизорът го няма. Утре ще го търся, утрото е по-мудно от вечерта.
