Хубаво е, когато човек може да поправи грешките си, брато. Точно това правим в момента и ние, след като без малко да изпуснем посветим един материал на великия Тодор Колев. Днес българският Чарли Чаплин има рожден ден. И грешиш – той не е починал! В нашите сърца той е все така жив и все така уникален.

Ние няма да спрем да се възхищаваме на таланта на музиканта, актьора, комика и шоумена Тодор Колев. Гениален е меко казано, когато си спомним за ролята му в “Опасен чар” или за десетките му предавания “Как ще ги стигнем…”, “Господин за един ден” и още, и още…

Следва един “букет” от негови цитати и песни, за да си припомним негови роли и неговата широка усмивка:

…знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!

„Дет ис дъ куесчън“, както е казал джентълменът Хамлет.“ – „Опасен чар“

“Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.” – „Опасен чар“

“Лошо, Седларов, лошо! – „Опасен чар“

“Нищо не ме е направило национално силен, а толкова години живея в тази страна. Роден съм в Шумен, а наблизо е Велики Преслав – не знам какво му е великото.”

Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.

Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.

Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.

Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем. (Отговор на въпрос “Ще ги стигнем ли някога американците?”)

Икономията е майка на мизерията. (“Опасен чар”)

Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?

Голяма тайна в нашата работа е, че ако не изпитваш удоволствие, то се усеща. Не говоря за измекяра и слугините, които обслужват разни предавания. Казвам слугините в женски род, с извинение, но по-отива някак си да бъдеш слугиня, а не слуга. В смисъл – или трябва да се превърнеш в слугиня, нещо, което е срамно и за мен под достойнството ми, а на тая възраст никой не може да ми плати достойнство. И точно в този смисъл казвам, че все по-трудно се работи. Да изпадна в положението някакво мекере, с каквито е пълно по различните предавания, които гледам, да ми казва кое е редно и кое не. Аз на третата минута разбирам, че той или тя са мекерета. Веднага разбирам, когато един артист или водещ изпитва удоволствие от това, което прави.

 

У нас непоносимостта е пълна, обуначването е пълно, пълно е озлоблението и дори бих го нарекъл отмъстителност.