Brato.bg
Честит 1-и юни, брато! Ние, от екипа на Brato.bg все още се чувстваме като деца и на това се дължат голяма част от инфантилните ни шеги. С носталгия си спомняме за празника на детето през 90-те години, когато се будихме с широка усмивка на този ден, знаейки че ни чака незабравим празник.
Ядяхме захарен памук на корем, пиехме студена лимонада от онези старите шишета и получавахме различни подаръци. Нямаше Фейсбук, всички деца бяха навън, а игрите ни не бяха виртуални.
Сега нещата не стоят по този начин и детството на подрастващите е коренно различно от нашето такова. Струва ни се, че децата сега не са щастливи, защото не играят на криеница, топчета или цък-цък. Ех, какви времена бяха. Решихме да ти припомним някои от най-паметните подаръци, които искахме и получавахме през годините за 1-и юни.
Тамагочи
Японското чудо на технологията се появи на бял свят през 96-та година и набързо възпита у нас чувството за отговорност. Внимавахме да не изпуснем часа за обяд на животинчето, слагахме го да спи, учихме го да чете и си играехме с него. Играчката се превърна в абсолютен хит, а според статистиките до 2010 г. са продадени над 76 млн. по целия свят.
Чичко тревичко
Съвсем спокойно може да го наречем българското тамагочи. Играчката имаше възпитателен и аграрен характер, защото се нуждаеше от грижи, за да му никне трева по главата. Правихме му прически, слагахме го на слънце, а накрая го разпорвахме, за да видим какво толкова има вътре. По непотвърдена информация, Ники Михайлов също е имал “Чичко тревичко”, но той е бил с изкуствена трева.
SEGА
Първата FIFA сме изиграли именно на SEGA, брато. Там човечетата бяха с големината на сегашната футболна топка на FIFA 15, но това не ни пречеше да се събираме по 7-8 деца и да играем по цял ден пред телевизора, докато адаптерът не прегряваше. Тук някъде трябва да споменем, че преди въпросната конзола сме играли много и на Nintendo, където стреляхме по патици с пистолет. Ах, какво детство само…
Кашон кроасани
Този подарък като че ли бе повече за родителите. Нямаше по-голям кеф от това да се събудиш сутринта, да отвориш кашона и да си вземеш един кроасан “Чипикао”, след което да грабнеш топката и да излезеш в градинката, където бяха останалите. Както казват възрастните хора: какви кроасани имаше едно време…не като сегашните!
Албум за лепенки
В началото на юни обикновено се появяваше албум за лепенки на футболисти. Имаше за всяка Европейско или Световно и наставаше истинска война. Разменяхме повтарящите се, давахме звездите за 3-ма от Иран и Австралия и се биехме за българите в случаите, в които участваха. Винаги имаше някой, който се падаше във всяко пакетче на “Панини”, а това ни караше да намразим дадения футболист, въпреки че той не бе виновен.
Конструктор Лего или войници
Много обичаме конструкторите, брато. Особено гъзарските на Лего, с които вдигаш гаражи, бензиностанции, че даже и молове. Конструкторите са скъпички, голям лукс, но щръбата усмивка на детето от падналите зъби са безценни за всеки родител. Голямо щастие са и войниците, които редиш от хола до таванското помещение. Патрони, мини и въображаеми крайници хвърчат из цялата къща. Бахти якото, брато!
Динамо
Който има динамо с фар, той беше тарикат, брато. Поне така беше през 90-те години. Обичахме зеленото си колело, което оборудвахме на по-късен етап именно с фар. Подари ни го един комшия, чието дете беше блъснато от ЗИЛ. За едни трагедия, за други щастие.
Уокмен
Рев до кръв, брато. Така се тръшкахме, ритахме дивана в хола, че в един момент на нашите им писна и в крайна сметка ни купиха Уокмен. И то не какъв да е, а такъв с “ривърс”. Свършва касетата с албума “Music for the Jilted Generation” на Prodigy и нямаше нужда да я обръщаш. Найс, а?
Тетрис или “Ну Погоди”
И до ден днешен имаме тези две игри, брато. Пазим ги като оная си работа от венерическа болест. Като ни е скучно, пускаме тетриса и цъкаме като зомбирани. Другата игра е “Ну Погоди”. Руска е и в нея вълкът се опитва да хваща едни яйца. Голем кеф, брато!
Кибрити
Звучи странно, но не е. Имаше кибрити, на които една от двете лицеви страни бяха изобразени любимите ни футболисти. Махахме клечките и играехме футбол с кибритите. За топка ползвахме стъклени топчета. Имахме такова въображение, че дори правехме екипи на кибритите. Гениални сме от малки, брато!
