Това, брато, е една история за борба, индивидуалност, бруталност, творчеството и всичко това на фона на мрачна и студена Русия.
Данциг Балдаев посещавал редовно баща си в затвора в Санкт Петербург. Дъртият бил хвърлен там, понеже бил заклеймен като “враг на народа”. Данциг започнал да забелязва изрисуваните тела на затворниците, които били комшии по килия със стария.
През следващите 30 години той се запалил да учи, изследва и заснема татуировките, които носят обитателите на зандана. Тук не става дума за рисунки на няколко места и за малко туш под кожата. Става въпрос за мислите и законите на някои от най-свирепите престъпници в Русия.
Всяка татуировка има история, пряко свързана с опита и ужасите на нейния притежател. Те са като карта на спомените и травмите им. Историята е и начинът, по който са създадени татусите – със спринцовки, самоделно мастилото, направено от смес от разтопена хартия, човешки течности и други неизвестни съставки.
Всички илюстрации и истории пък са запазени в архива на руската наказателна “Tattoo” енциклопедия, която наброява общо 3 тома.
