Месецът едва сега започва, а ние се мъчим с увода за госта. Определено не ни бива да пишем стихове, брато, но не така стоят нещата при Августин Господинов. Писателят, който всъщност се казва Илиян Любомиров и наскоро издаде “Нощта е действие”. В следващите редове ще прочетеш едно от малкото интервюта, в които липсва крилатата фраза “пак казвам”. Ще разбереш как се пишат стихове, как се свалят жени по пернишки и от какво оглупяват българите.
– Много ни объркваш, г-н Господинов. През цялото време си мислихме, че се казваш Августин, а се оказа, че си Илиян Любомиров. Да не би да страдаш от раздвоение на личността? Кога си Илиян и кога Августин?
Аз не страдам. Винаги съм Илиян и Августин.
– Нека поговорим за жени. Вие поетите обичате да се говори за жени, разбирате от жени и имате много жени. Какво не трябва да чува жената от мъжа?
Тодор Колев имаше една култова реплика във филма „Опасен чар”, а именно че една жена никога не трябва да чува, че друга жена е била повече обичана от нея. Толкоз.
– А какво трябва да чува по-често жената от мъжа?
Стихотворения, писани за нея.
– Случвало ни се е да ударим някой друг ред в рими с чаша в ръка. За пред хората ще кажем, че става въпрос вино, за да изглеждаме по-изтънчени. Августин Господинов позволява ли си алкохол по време на писане? Световната литература познава хора, които даже се друсат преди да пишат и все пак книгите им стават бестселъри!
Както пее един от най-важните ми учители – Светльо Витков:
„ракия и бира и водка и ром
пиеме всичко, дай одеколон”.
Августин си позволява, после на Илиян му е лошо. Двуглава ламя съм.
– Ако искаме да се обясним в любов на едно момиче в стихотворна форма, какви правила трябва да спазваме. Издай ни някои трик от майсторлъка на занаята?!
Измисляйте нови думи за жените и карайте без клишета. После дори да звучи като писано от третокласник, винаги можете да получите бонус точка за старанието.
– Защо хвана перото, вместо да станеш футболист, охрана в столично заведение или просто селски тарикат с черна лъскава кола?
Така като формулирахте въпроса, доста се замислих. Явно съм от малкото българи, които не разбират от футбол и политика, не ползват НАЦЕПИН и не са достатъчно находчиви.
– Поетите имат ли черни лъскави коли? Има ли хляб в писането или само брашно, вода и мая и няма замесване в България?
Аз самият карам предимно джипове, защото обичам да ходя на лов и на офроуд, но повечето поети май и книжки нямат. А дали има хляб в писането в България ми е рано да кажа.
– Пак въпрос ни в клин, ни в ръкав, ама като чуем „Нощта е действие”, ние си представяме еротично стихотворение на салфетка, която подаваш на знойна красавица в нощен клуб. Това ли е коронният ти номер?
Не. Имам пернишки корен и коронният ми номер е да се доближа до непозната жена в бар, да я погледна в очите, да й взема чашата, да я изпия на екс, да преглътна тежко и да й кажа: „Искаш ли да те черпя още едно?”.
– От какво оглупяват българите?
Не вярвам в обобщенията. Аз оглупявам, като гледам новини или затъна в битовизми. Затова и живея без телевизор и вестници в един разхвърлян рай.
– Защо да четем и защо да си купуваме книги, че даже и от български автори?
За да може най-накрая и в България да си отимаме истински Ханк Мууди с Порше кабрио, защото взе да ми писва от мрънкащите ни писатели с неосъществени бохемски желания.
– Кажи ни 5 от любимите си книги…
„Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, „На изток от рая” на Джон Стайнбек, „Изумление и трепет” на Амели Нотомб, „18% сиво” на Захари Карабашлиев и „Любовта е куче от ада” на Буковски.
– Накрая те молим да посветиш кратко стихотворение на Брато.бг, ако е възможно.
Специално за вас, палави ръкоблудци:
линията на живота
ми
е на ръката
й
ХАРЕСАЙ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК:
