Още от ранни зори пием по няколко кафета, защото сме нещо напрегнати. Днес в София пее Цеца. ГОЛЕМАААААААААААААААААА... Нямаме търпение и вълнението ни тресе. АЙДЕ, ЦЕЦОООООООООООООООО… АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ…
Часовете се влачат, а времето лети. Концертът е в 20:00 часа, а ние загряваме с нейни песни на компа, за да сме подготвени.
Към 19:00 ч. вече сме около зала “Арена Армеец”. Едва стигаме до там, тъй като задръстванията почват от Люлин. Всички явно искат да видят Цеца, брато.
АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ…
На където и да се обърнеш е пълно с хора. Толкова народ не са виждали Левски и ЦСКА в последните години на дербито, ако се сметнат като сбор от няколко мача. Като мравуняци идват от всички улички, градинки и огради.
– Ало! Къде си бе, авер?
– …
– Как на Околовръстното, бе? Ти ми еба майката, направо. Айде по-бързо, че изпускаме шоуто!
Дочуваме разговор на мъж по телефона, който чака с жена и дете. Явно са направили грешката да дадат билетите си на някой друг, който по всичко личи, че ще дойде за края на концерта. Вадим от десния си вътрешен джоб тъмното шише от енергийна напитка “Енерджи”. Надигаме, мижим и преглъщаме. Сливовата домашна ракийка от с. Български извор направо ни гали вътрешностите. Ще се опитаме да я внесем и дано не ни хванат.
Докато едното Брато пуши, фокусираме какви хора идват за концерта. Прави ни впечатление, че масово има пичета, които са по-нагласени от Цеца. Токчета, преси, косата на вафла, парфюмът по-силен от хлороформ, обеци кръстове, къси поли, баджаците като на Божинката. Приятно разголени, но трябва да отбележим, че има и такива с кожуси. В днешно време важното е да си лъскав, пък ако щеш и да смърдиш.
Проправяме си път към централния вход и виждаме някаква синя шатра. Приближаваме към нея и се взираме в надписа на шатрата. Псуваме две минути, че ни се е привидяло, че пише “дегустации”, а всъщност е “декларации”. Тръгваме обратно към входа. АЙДЕ, ЦЕЦОООООООООООООООООО… Време е за проверката. Потим се и треперим. Искаме си ракията с нас, брато. Сръбско без ракия е като жена без полов орган. Демек – невъзможно е. С първото пипане охраната хваща шишето, дръпва ни го от ръцете и го хвърля на земята. Готови сме да ревем с глас, но напиращата тълпа ни бута навътре и се разделяме с хубавата ракия по ужасно болезнен начин. (б.а. – след концерта се връщаме да я търсим, но я няма).
– Вие за концерта на Цеца ли сте?
– Да…
– И ние!
Еуфорията е побъркала хората, които явно си мислят, че в “Арена Армеец” се провеждат по няколко различни концерта едновременно. АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ… Забелязваме, че хора без билети прескачат загражденията за пушене и влизат в залата без билети. Правим се, че не сме видели, защото всеки иска да види Цеца. Нормални неща са това. Към 20:13 ч. сме в залата. Веднага дигаме скандал, защото две трътли са ни седнали на местата. Марш от тукаааааа! Към 20:30 ч. излизат някакви циганета, които започват да подгряват има-няма 20 хиляди души, които гаранция са подгрели вече.
– Тия цигани са от Дружба!
Чува се зад нас, но по-късно разбираме, че тия са от Македония. И все пак са като тия от Дружба.
Отиваме да пикаем, докато не е излязла Цеца. АЙДЕ, ЦЕЦОООООООООООООООООО… С приближаването на кенефа се чува скандал. Отиваме и виждаме, че има доста охранители. Извеждат леко поразсъблечени момче и момиче, които се натискали, но ги хванали след като съсед по кабинка решил да запали цигара. Охраната надушила дима и влязла с крак във всяка кабинка. С един куршум – два заека.
– Шса ибети другади! Вън!
В кенефа вонята е ужасна, а след миг разбираме, че няма и вода – нито по казанчетата, нито по чешмите. Все едно сме в Северозападна България. Връщаме се и виждаме, че до входовете се лее бира. Продава се и ние, естествено, се редим и взимаме няколко, за да има. Може да свърши и трябва да сме подготвени. В залата се надига вълнението. Чуваме крясъци и бързаме да се върнем. Цеца сигурно идва. С малко разлята бира разбираме, че не е така. Виждаме около 10 охранители, които се опитват да хванат мъж от първия ред на правостоящите, който е вдигнал високо два средни пръсти към циганетата от Дружба. Иска Цеца човекът. И ние! АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ… В крайна сметка протестиращият влиза навътре в тълпата и охраната не успява да го хване. Пием на екс! АЙДЕ, ЦЕЦООООООООООООООО…
Тя, идва. Залата е на крака, а зад нас пиян месест господин с оранжева тениска и завързано на кръста горнище от анцунг крещи: АЙДЕ, ЦЕЦООООООООООООО… АЙДЕЕЕЕЕЕЕ…. Така през целия концерт.
Това нещо ни се набива в главата и продължаваме да го крещим и ние, само че наум. Хората са в екстаз, а някои сигурно са и на екстази. АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕ… Цеца започва да пее, ние пеем с нея и разливаме бирата. След всяка песен сръбската певица се покланя към всяка част на залата. Това е уважение, басимо! Седем човека оркестър, три певици за бек-вокал и Цеца, брато. Анатема на “Пайнер” и всичките им смешни изпълнители! ЦЕЦА! ЦЕЦА! ЦЕЦА! Дере се публиката с тембъра на Алекси Сокачев.
Цеца е в черна рокля, а по врато и ръцете е накичена със злато. Със сигурност един ланец струва над 100 лева. След една от песните си Цеца започва да сваля златните си гривни и да ги хвърля в публиката. Стават мелета. Едно момиче не издържа, припада и охраната е принудена да го изведе. АЙДЕ, ЦЕЦОООООООО… АЙДЕЕЕЕЕЕЕ… След миг Цеца иска от охраната едно българско знаме, което се вее от първите редове. Взима го, целува го и започва да пее. Ние вече ревем с глас, а копчетата на ризите ни започват да хвърчат във въздуха. АЙДЕ, ЦЕЦООООООООО… АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ… И така два часа, брато. Цеца пее, няма плейбек, няма почивки на всеки две песни, няма силиконови джуки, няма чалга. Единственото нещо, което ни помрачава леко настроението, е дъвката, която намираме на дънките си, но се случват тези неща. Прибираме се доволни, а мозъкът ни не спира да крещи: АЙДЕ, ЦЕЦОООООООООООООООООО… АЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ…
Още сръбско:
Синан Сакич на екс пред Brato.bg: Изпил съм океан от алкохол
