Ходихме си на село тия дни и отворихме шкафчето на времето. Шкафчето, което затворихме през 90-те години. Шкафчето, побиращо нашите спомени и нашето детство.

Дорева ни се, брато, но един мъж с косми по гърдите не може да плаче. Мъжете с косми по гърдите не плачат. Хванахме дигиталката и наснимахме това-онова. Позволи ни да ти покажем.

С това сме правили едни от първите си снимки. Непокътнат е, обещаваме да го пробваме как снима.

Колекцията с карти на футболисти. Павел Недвед е бил на 28. Мъж в силата си.

Фенерчето от СССР. Не се разделяхме с него, защото трябваше да светим на мацките нощем, изпращайки ги, за да не се спънат.

Алф от картон. И въпреки всичко беше забавно.

Сплитер за кабелна телевизия. Тарикатите с кабелна в махалата по онова време се брояха на пръстите на едната ръка.

Парите никога не са ни интересували. Затова и парите от 90-те си стоят непохарчени.

Одеколон. Ставаше и за пиене с разредител вода едно към три. Не го пробвай, брато, по-добре си жули биричка.

Първите играчки. Да имаш нещо такова през 90-те беше малко чудо.

Едно животно, с което не се гордеем, но пък си е наше.

Шарките по стената бяха просто задължителни. Естетика. Изкуство. Майсторът винаги е мислил, че прави нещо велико.

  Лъв, чиято козина все още не е паднала.

А те тоо баш може да си върти очите навсякъде.

Най-якото е, че през 90-те нямахме нужда от компютри, таблети и смартфони. Забавлението беше в пластмасата, когато валеше. През останалото време – филия с маргарин и шарена сол за енергия и футболната топка на поляната.

Виж още:

С кабелна и пейджър си бил баш Барото на 90-те

Сериалите, които гледа през 90-те

Носталгия! Играчките от 90-те