С кабелна и пейджър си бил баш Барото на 90-те

С кабелна и пейджър си бил баш Барото на 90-те

С кабелна и пейджър си баш Барото на 90-те

90-те години ни липсват. Почти се насълзяваме като се сетим колко истинско беше всичко.

Представяме ти поредния материал, посветен на ония бедни, но мъжки години.

Припомнихме сериалите, които сме гледали и играчките, с които сме си играли. Тук ти събираме няколко неща, чийто притежател спокойно по онова време можеше да се нарече баро. Барото е шеф, тарикат от друго ниво. Той командва всички, макар да не им е работодател, уважават го поне от две махали и му викат „Здрасти“ от трета.

Колело с динамо и фар. Ако си бил с „бегач“, не си имал стигане просто. С динамо и фар мацките са били твои. Представяме си как си си тръгнал си от дискотека си в 4 си през нощта си, пуснал си си динамото си, качил си се на колелото си и фарът е светнал, а отстрани се чуло само едно „уау“ или „е-еееее“, или „баси гъзарията“, или „ебах му майката, кво ме напрай ти“. Много малко хора можеха да се похвалят с динамо и фар в ония времена. Ако си имал още тромба и километраж на колелото, са те мислили за надувка и софиянец. Тия от София беха голема работа. Освен това тия екстри на колелото те караха да обръщаш джобовете на тумбаците за едно кръгче. На момичетата не се обръщаха джобовете, а нещо друго.

Кабелна или сателитна чиния. Да си единствен с кабелна в квартала е велико. Всички са ти се подмазвали само и само да ги поканиш у вас, за да погледат нещо различно от Канал 1 и Ефир 2. Разбира се, шашкал си ги с няколко по*но канала, Cartoon Network и Pink Plus. Всички са идвали на групи у вас, а разказите ти за голите мацки в ранните часове на деня по DSF направо са карали цялата невярваща паплач да гледа с отворена уста, докато не глътнат муха.

Кола, различна от Москвич, Лада и Трабантче. Всичко, което не е руско. Добре де, трабантът е немска кола, но все пак минаваше за руска. Форд, Рено, Мазда, Фиат, Опел и т.н. си бяха нещо ново, което събираше погледите на мадамите с дантелени рокли и кордели по главите. Кордела е стара дума, като колите, които имаше през 90-те. Кордела на съвременен език е джувка или панделка. Както и да е.

Когато някой минеше по улицата със Ситроен, голям колкото корито, всички гледаха в захлас, защото вътре не миришеше на руска тапицерия и комунизъм, а ухаеше на парфюм.

Телевизор с дистанционно и телетекст. Повечето такива телевизори бяха подаръци от някой чичо в чужбина, но си беше гъзария. Всички набори с телевизор Велико Търново с осем програми направо мечтаеха за нещо с дистанционно. А телетекстът, брато? Да прочетеш на гаджето хороскопа на латиница беше лудница. Тя, впечатлена, те хващаше между краката и казваше, че другото ти дистанционно е в нейните ръце. Баси кефа…

Мобифон. Правеше се на важен с телефон голям, колкото тухла четворка. Минута разговор с баба ти от Краводер струваше около 9,99 лв., но другите не го знаеха, защото нямаха мобифон. Имитираше агент Мълдър и Жоро Илиев едновременно, въпреки маловажните ти разговори, макар че отстрани изглеждаше, че уреждаш важна сделка. Нервното пушене на цигара по време на разговорите не беше защото нещо може да се обърка по време на „сделката“, а просто, че този разговор ще ти струва, колкото памперсите на децата за един месец.

Двукасетъчен касетофон или магнет с „А“ и „B“ страни. Можеше да записваш касетки на всеки, но не всеки го можеше, защото повечето бяха сиромаси и имаха магнет с една касетка. Ти обаче беше Баро и всички се редяха при теб за записи. Ти снабдяваше половин околия с пиратски компия на Марко и Снежина, Орхан Мурад, Южен вятър, Румяна.

Пейджър. Държеше го в калъф на кръста, въпреки че го ползваше главно за часовник. По него майка ти те привикваше за обяд. Преди пейджърът да се появи, ти пак беше Баро, но с джобен часовник и куфърче.

Камера. Държеше я с две ръце, защото тежеше повече от цветния ти телевизор „Велико Търново“.

Опа, забравихме, че си Баро и си имал модерен с телетекст, ще ни извиняваш.

С камерата, записваше първия рожден ден на детето, раждането на болонките, но въпреки това ти останаха още 20 свободни минути на касетата я запълни с домашно по*но, което гледаш и днес.

Ланец бобено зърно. Особен вид „бижу“, който те караше да стъпваш като на облак. Задължително го вадеше на показ и стоеше над дрехата, нищо, че си ходил предимно с поло и зимно яке, това са подробности. С този накит ти беше една крачка повече Баро от другите. Сега ланецът е аут от всякакъв вид мода, но не го хвърляй, всяка мода рано или късно се връща отново.

Фланелка на отбор от чужбина. Сега е лесно – отиваш до Илиенци и си взимаш най-новата фланелка на Челси, какво като на нея пише над номера Lampabd или Тerryer.  Важното е, че цветът е същият. Едно време не беше така, имаше само една фланелка и тя дори не беше на любимия ти отбор. И все пак всичко си и беше както трябва и издържаше на дъжд, сняг, слънце и какво ли не с години напред. С нея ходеше на даскало, на дискотека и на рожденни дни. Сегашните се разплитат още в пробната. Животът е суров, брато, вече не си баш Баро.