Публиката, присъствала на банкета по случай спечелването на деветата купа на Европа в „Хилтън Глазгоу”, потъна в тържествена тишина, когато Флорентино Перес взе думата:
– Спечелихме деветата, а следващата година ще се борим за десетата, а после и за 11-ата, и за 12-ата…
Имаше дори футболисти, смаяни от непринудеността, с която президентът на Реал Мадрид едва ли не обяви за изпълнен ритуала на успеха. Сякаш спечелването на Шампионската лига може да бъде продукт на една неудържима инерция, и току-що извоюваната на „Хемпдън Парк” купа вече няма чак толкова висока стойност. Беше утрото на 16 май 2002 г., а Реал Мадрид така и не игра друг финал в следващите 12 години.
Тази събота е денят на завръщането. Измина толкова време, откакто Деветата започна да се превръща в мит на потъващото в мъгла минало. Но думите на Флорентино Перес имаха своята смазваща логика през 2002 г. Логиката на човешките сблъсъци, разрешавани обикновено в полза на тези с финансова мощ.
Въведен тържествено за президент след изборите през лятото на 2000 г., Перес начерта бизнесплан, който да превърне Реал Мадрид в най-богатия клуб на планетата. Освен че уреди мадридската община да закупи клубните терени на „Кастеяна” при възможно най-благоприятни условия за Реал, шефът започна проект по модернизация, който превърна клуба в една мощна и пробивна корпорация. Идеологът бе Хосе Анхел Санчес, днес изпълнителен генерален директор, който приложи във футболната индустрия принципите, използвани от „Дисни”, за производството и комерсиализиране на продукцията й. Моделът се казваше „Цар Лъв” на името на прочутия детски анимационен филм. Той се състоеше в разпространяването на продукта до нови аудитории чрез киното, DVD, кукли, фланелки, кухненски съдове или мюзикъли.
Реал Мадрид тръгна по пътя на „Дисни”
Маркетинговата стратегия за изсмукването на приходи от герои футболисти и разработването на „Бернабеу” като луксозна сцена, което го превърна в най-скъпия стадион, който може да съществува, умножиха приходите с невиждан за спортните дружества ритъм. През 2005 г. фирмата „Делойт” отчете, че Реал Мадрид се е превърнал в най-богатия клуб на света. От сезон 2002/03 до приключването на последната финансова година през 2013, общият му приход възлиза на 5,703 милиарда евро. С 40% повече от втория в класацията на „Делойт” Манчестър Юнайтед, с общо 3,475 милиарда евро приход.
Икономическата и спортната стратегия се смесиха. Санчес и Перес сметнаха, че ако успеят да реализират своя проект, ще наложат желязна спортна хегемония, защото никой в Европа нямаше да бъде в състояние да се бори с тях на трансферния пазар. Те разчитаха на спортния триумф за финансовото мачкане на конкуренцията: със съответните инвестиции щяха винаги да имат най-добрия състав от футболисти. Така и направиха. Подпомогнати от модела за разпределение на парите от телевизионните права под ръководството на Хавиер Тебас и Професионалната футболна лига, между 2002 и 2014 г.
Реал Мадрид счупи световния рекорд за похарчени пари за футболисти – общо 1,19 милиарда евро. Само Челси на Абрамович се доближава до тази сума (1,18 милиарда евро). Третият, Ман Юнайтед, едва надхвърля 700 милиона евро. Докато Атлетико не надвишава 350 млн.
Първата част от плана на Санчес и Перес бе дори преизпълнена. Но не и втората, независимо как ще завърши съботният финал в Лисабон. Никой не е спечелил повече пари, нито е имал повече и по-добри футболисти от Реал Мадрид през последните 10 години. Въпреки това спечелените титли от 2003 г. досега може да бъдат сравнени с най-оскъдните периоди в клубната история.
4 шампионски титли – две от тях при президента Рамон Калдерон (между 2006 и 2008 г.), и две Купи на краля за 12 години, това е прекалено малко за една институция, която претендираше да бъде затрупана от купите на Шампионската лига. Реал Мадрид е единственият от петте най-богати клуба на света, който не е печелил нито веднъж Купата на Европа през последните 10 години.
Челси, който е далеч от блясъка на Реал, игра два финала
И Атлетико, с приходи от 800 милиона евро от 2002 г. насам, и с похарчени 4 пъти по-малко пари за футболисти, има също толкова финали, колкото и Реал – един.
„Икономическата разлика между Реал и Атлетико няма да бъде решаваща на финала – заяви треньорът Карло Анчелоти. – Мачът ще се реши в технически, психологически и тактически план.”
Справките показват едно несъответствие. Нещо не пасва и е свързано с „танца” на постоянно сменяните спортни директори: Валдано, Камачо, Саки, Флоро, Миятович, Валдано (за втори път), Моуриньо и Пардеса. Една поредица от технически отговорници с противоположно мислене, които при напускането си разобличиха прекалено „политическото” функциониране на ръководството, без всякаква връзка с футболните принципи, непостоянно или неразумно. Все едно Уолт Дисни да се беше пробвал като спортен мениджър.
Касияс не сдържа смеха си, когато в понеделник го попитаха дали усеща като фикс идея мисълта за спечелването на Десетата. Капитанът си спомни за 2002 г.:
– Разбира се! На следващия ден след спечелването на Деветата вече искаха от нас Десетата!
Автор: “Ел Паис”
