“За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока. Когато познат ми каже, че след 20-ата страница му се налага да спи на лампа, значи съм постигнал целта си”.
Това са думи на писателя Стивън Кинг, който е известен със своите романи на ужаса. Ако си тръгнал да четеш тази статия през деня, по-добре я остави за късните часове, когато всяка една дума, всяка една буква ще влезе буквално под кожата ти. Не си мисли, че се шегуваме, това е един от онези автори, към които се отнасяме с голямо уважение и страхопочитание, защото сме израснали с него, а и просто е велик. Благодарение на книгите му разбрахме, че и букви могат да ти причинят седмично спичане, което е уникално само по себе си.
Освен гореспоменатият цитат, Кинг споделя още за себе си: “Някои хора казват, че съм ужасен човек, но не е истина. Аз имам сърце на младо момче — в буркан на бюрото ми”.
Е повярва ли ни вече?
Преди да прочетеш цитатите ще ти кажем, че на 27-и септември излиза новата книга на Кинг – продължението на “Сиянието”, което е с име “Доктор Слийп”.
Чети и трепери:
– “Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг”.
– “Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”
– “През живота си съм гледал много филми за затвори, в които служебният телефон иззвънява точно когато се готвят да пуснат електричество през тялото на някоя нещастна невинна жертва, но през всичките ми години в блок “Е” нашият не звънна нито веднъж. На кино спасението е евтино. Даваш петак и получаваш за него действителната му стойност. Истинският живот струва повече.”
– “Не! – изкрещя, но беше прекалено късно. За частица от секундата зърна някакъв проблясък, сетне ръката му, която стискаше като кама химикалката, я заби в ококореното му око. Нещо изпука, той заподскача зад волана като марионетка, задвижвана от неопитен кукловод; химикалката се забиваше все по-дълбоко, а спуканата му очна ябълка се стичаше по стената му като абсурдна сълза. Металното връхче докосна някоя тънка преграда – вероятно хрущял – премина през нея и се заби в мозъка му.”
– “Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис “НЕ РАБОТИ”.
– “Ако си запознат с теологията, ще знаеш, че Бог избира да говори чрез умиращите или безумците. Дори ми се струва, че съществува и психологическо обяснение на всичко това. Умиращите или лудите са същества с драстично променена психика. Здравият човек „филтрира“ съобщението свише, за да го изтълкува по своему. С други думи, от нормалния човек не става пророк.”
– “Преди да махнеш прашинката от окото на ближния, погрижи се за гредата в своето.”
– “Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”
– “Музите са призраци, които понякога идват неканени.”
– “Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!”
– „По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?… Ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”
Още:
Най-страшните разкази на Стивън Кинг
