Валдес
Прочетохме в свободното време книга, изпълнена със силни мисли, брато. Нейното име е “Бьорнстад”, точно като сериала, който е наличен в HBO. Автор на романа е Фредрик Бакман. Признаваме, че довършихме четивото преди Евро 2020, но едва сега сколасахме да ти разкрием този факт.
Подбрали сме няколко силни цитата, защото начинът, по който пише скандинавският автор, е зашеметяващ. Поне в наши очи. Приятно четене!
————————
Бьорнстад се буди рано както винаги. Малките градчета трябва да си дават аванс, за да могат да се състезават с останалия свят.
————————
Честният може да бъде предаден от другите. Въпреки това бъди честен.
Дружелюбният може да бъде хулен от другите. Въпреки това бъди дружелюбен.
Доброто, което правиш днес,утре може да бъде забравено. Въпреки това върши добро.
————————
Когато си на петнайсет, имаш приятели, които няма да имаш никога повече!
————————
Човечеството има много отрови, но най-силната от тях е гордостта!
————————
Малко преди да замине за Канада, за да играе в НХЛ, баща му му каза “да не си мисли, че е нещо”. Възможно е старецът да е искал да прозвучи по-меко, отколкото се получи, да е имал предвид, че със скромност и упорит труд момчето ще стигне толкова далеч в Канада, колко стигна и в Бьорнстад. Възможно е алкохолът да е заострил думите. Възможно е Петер да не е искал да затръшне вратата толкова силно, колкото го направи. Сега няма значение. Младият мъж напусна Бьорнстад смълчан, а когато се прибра, вече беше твърде късно за думи. Човек не може да погледне надгробен камък в очите и да помоли за прошка.
————————
Мира така се беше зарадвала, когато напуснаха Бьорнстад, чи никога не би могла да си представи колко ще се радва да се върне обратно. Но там можеха да започнат отначало. Петер, Мая и тя. После се появи Лео. Бяха щастливи, или поне толкова щастливи, колкото може да бъде семейство, което носи мъка, твърде голяма, за да бъде погълната от времето. Но Мира все още не знае как се справи. Петер допира ръка до стъклото на рамката. Мира така и не спря да кара пулсът му да се ускорява. Все още я обича така, както когато човек е тийнейджър и има чувството, че сърцето му се качва в гърлото и ще го задуши. Но тя сгреши. Петер не можа да предпази семейството си. И не минава ден без да се запита дали би могъл да постъпи другояче. Дали би могъл да сключи сделка с Бог? Да се лиши от таланта си? Да жертва всичките си успехи, дори живота си? Какво би му дал Бог в замяна? Не би ли му разрешил да заеме мястото на първородния си син в ковчега?
Нощем Мира все още обикаля из къщата и брои децата им. Две в леглата си. Една на небето.
