Снегът се завърна и решихме да направим една тематична статия по този повод, брато. Тя е на нашия любим сайт за книги nadvecher.bg. Те са събрали един хубав примамлив списък, който ще ти предложим на части. Ето го и първи манш, в който те спускаме:
„Призраци през зимата“ – Дан Симънс
Дан Симънс е явление в съвременната литература, не само заради различните жанрове, в които пише, а защото разказваните от него истории, независимо от сюжета си, държат много високо ниво! Изключение не прави и поредния ,,снежен‘‘ роман, който ви представяме – ,,Призраци през зимата‘‘. Оригиналният сюжет, изключително плашещ и с щипка ,,хорър ала Кинг‘‘, но поднесен по неповторим начин от Симънс, ще ни която накара да треперим силно и то не от ниските температури и падащия сняг, който се сипе в изобилие на страниците на романа.
Главен герой е едно от децата на Елм Хевън, които оцеляха през Лятото на страха – Дейл Стюарт. Симънс ще ни разкаже за поредната зловеща история на градчето Елм Хевън, в която след като проваля кариерата и брака си, доскоро уважаваният университетски професор и романист Дейл Стюарт се завръща в родния си край с надеждата да намери уединение. Но решението да се нанесе в отдавна запустяла фермерска къща в покрайнините на града – някогашен дом на негов приятел, загубил живота си в ужасен инцидент през лятото на 1960 г. – се оказва поредната грешка. Защото Дейл не е сам. Бил е последван в къщата от личните си демони, които сега усукват реалността в ужасяващи нови форми.
А подранилата зима тропа на вратата и носи със себе си още кошмари…
„Планините на безумието“ – Хауърд Филипс Лъвкрафт
Своеобразната ,,снежна‘‘ класация не може да мине без мястото, на което практически зимата е вечна – Антарктида. Но романтичната представа за снежинки, лед, пързалки, и какво ли още не, ще разбием с представянето на ТИТАНА в творчеството на бащата на ужаса – Планините на безумието. Космическият ужас в най-мащабния си вид,плод на гениално-болния мозък на Лъвкрафт, който ни кара да треперим от мащабните описания, на ледената пустощ на Антарктида, така и от преживяванията на една злополучна експедиция, изпратена на Ледения континент. Изследователите намират планински връх, извисяващ се по-високо от Хималаите, за тяхно нещастие обаче задълбочават в изследванията си и откриват нещо много древно, зло и неописуемо… Докато четем тази новела на Лъвкрафт, в нас остава едно предчувствие, че нещо голямо ни дебне и то не е в Космоса, а е тук. Ако имате кураж, прочетете ,,Планините на безумието‘‘! Снегът и ледът са навсякъде, но дали всичко е пусто, бяло и красиво и дали нещо не чака да ни сграбчи, скрито зад снежната пелена!
„Глад“ от Алма Катсу
„Глад“ е базиран на едно от най-мрачните и притеснителни събития в американската история: трагично завършилата заселническа експедиция, предвождана от братята Донър. Катсу слива фикция и реалност в зловещ танц; бавно и настойчиво рисува картина на ужас, отчаяние и страх.
Злото е невидимо – и всемогъщо.
Това е единственият начин да се намери обяснение за поредицата от злощастни събития, които спохождат кервана на заселниците. Оскъдните дажби, яростните вражди и мистериозната смърт на едно малко момче са докарали изолираните от света пътешественици до ръба на лудостта. И макар всички да мечтаят за онова, което ги очаква на Запад, сред тях започват да изникват отдавна забравени тайни, а противоречията помежду им ескалират до убийства и хаос. Сякаш няма спасение от трагедията… както и от усещането, че някой – или нещо – ги преследва на всяка крачка от пътя им. Дали е проклятие, предизвикано от красивата Тамсен Донър (според някои – вещица), неразумният избор на маршрут за експедицията през непознати земи, или просто лоша съдба – но деветдесетте мъже, жени и деца от експедицията на Донър се отправят на едно от най-смъртоносните и злокобни приключения в Дивия запад.
И когато заселниците от кервана започват да изчезват, за оцелелите остава въпросът дали в планините наистина не ги дебне нещо смъртоносно и гладно… и дали злото, което разцъфва сред тях, не е било посято много отдавна.
Романът умело съчетава историческите факти с легендите за свръхестественото в един тревожен и вълнуващ поглед към изменчивата човешка природа на ръба на оцеляването.
View this post on Instagram
„Книга, която всява дълбоко безпокойство и не позволява да бъде оставена, преди да стигнете до последната страница… Не ви препоръчвам да я четете по тъмно.“
Стивън Кинг