Любимата ни игра е FIFA, брато. Няма какво да се лъжем! Цъкаме я от 1998 г. и си я обичаме до гроб. Както във всяка нормална любов, така и тази може да ни… убие. От излизането й в края на септември до сега, всяка седмица получаваме по няколко мини-инфаркта, събираме границите и се съживяваме със системи. Причините? Ето ги, брато:
Обръщалките
Да, тези, които чичо Венци много обича. Той направо ще заиграе стил Gangnam Style, ако види какво се случва на любимата ни ФИФА. Случвало ни се е да водим с четири гола разлика, отбелязани с кански мъки срещу отбор, който няма точен удар, но какво от това? В рамките на 15 игрови минути от срещата ти връща попаденията и накрая, разбира се, те и бие. Такива обръщалки обаче са винаги в твой ущърб, ти можеш да направиш нещо такова, само при 0:2. Сори!
“Пейса”
Най-важното нещо в играта! Въпреки че имаме само бързи играчи като Марсиал, Кингсли Коман и SBC на Джейми Варди, както и Рашфорд (б.а. всички с Hunter), често ни се случва “бързите” като тролей без гуми върлини Алдервейрелд, Пике и Фил Джоунс не само да настигат, но и да надбягват нашите спринтьорчета. Това е положението, брато!
Каръщината
Нападаш като гладен пинчер на филия с лютеница и правиш 10 точни удара до 20-ата минута на мача, излизаш 5 пъти сами срещу вратаря, чукваш няколко греди, но пустата топка все не влиза. За сметка на това твоя опонент няма точен удар цяло първо полувреме. И какво става след почивката? Двата тима излизат като преобразени и много ясно, че твоите изглеждат като Витоша (Бистрица) срещу Барселона. Последвалото е ясно – падаш и то с разлика.
Лагването
Винаги след като ти лагне получаваш гол. В-И-Н-А-Г-И! Ако се случи при твоя атака, опропастяваш я, не си мечтай за гол.
Паковете
Играеш цели нощи или по-лошото – купуваш си, защото очакваш да получиш Меси, Роналдо или поне Канте или Сане. Отваряш ги, но чаровната усмивка на Уилям Карвальо или тази на Марек Хамшик ти докарва поредният малък инфаркт след серията от няколко по време на Уикенд лигата.