Когато беше ученик, Ричард Дженкинс често вдигаше ръка в час. Това му отреди ироничното прозвище “Харвард”, измислено от неговите съученици, разбира се. Но в действителност младият по това време Ричард наистина е по-умен от останалите.
“Това беше техният начин да ме накажат – спомня си той. – Мислиш се за умен, а?”
Сега, след трудно детство, момчето от Филаделфия вече е в Харвард и то с пълна стипендия. Дженкинс, 18 годишен, има повече от трудни ученически години, в които има здравословни проблеми, спречквания с връстници, а освен това близо 2 години е бездомен, след като майка му губи къщата. Но той превръща тези препятствия в мотивация, за да стигне там, където иска.
В 6-и клас Ричард и двамата му по-малки братя се озовават в приют и осъзнават, че чрез влизане в университет могат да се измъкнат от този ад: “Това ми показа, че трябва да си поставя цел, която да преследвам. Без значение каква е тя, знаех, че не мога да си позволя това да ми се случи отново.”
Така той започва да учи още по-усилено, работи допълнително над учебниците всеки възможен момент, за да изпъква не само в своя клас, но и в цялото училище. В даден момент обаче хлапето се разболява от мигрена, но и тя не го прекършва.
За да достигне до Харвард, и неговата майка има пръст. Тя научава, че в училище във Филаделфия е открит специален 11-и клас за надарени ученици с един родител, и го насърчава да кандидатства. Така Ричард се озовава в нова среда, където се присъединява към борда на колежа и играе в баскетболния тим. А учителките са впечатлени от качествата на хлапето и го определят като креативен и инициативен.
Когато идва време да кандидатства за прием в университета, Дженкинс изпраща документите на три учебни заведения. Този на Пенсилвания го слага в чакащия списък, а Йейл го отхвърля.
Известният университет не само приема Дженкинс, но и му предлага пълна стипендия, т.е. безплатно обучение, настаняване и храна.
Сега Дженкинс, който вече е успял да преодолее много в живота си, дава съвети на по-младото поколение: “Всеки има моменти, когато по пътя към целта падаш и губиш желание да продължиш. Но докато се придържаш към твоята цел, всичко ще бъде наред.”
-
Препоръчваме ти още: Елементарната задача, която затрудни цял Харвард