Любимите неща от училище

Днес е първият учебен ден, брато. Излизаме за работа, а по улиците забързани родители едва не ни отнасят. Носи се аромат на букети, задръстванията са километрични, а малки лапета са спретнати като за университета в Йейл. Страшна работа.

В главата ни на нахлуват спомени от годините, в които и ние носехме раница на гърба и тамагочи в джоба. Иска ни се да влезем в първото училище, което видим, само и само да сме далече от офиса. Мисията невъзможна. И все пак се замислихме кои бяха любимите ни неща в даскало. Какво обичахме да правим и кое ни караше да се усмихваме, когато учителката искаше да извадим един бял лист…

Голямото междучасие

В него предимно биехме цялото даскало на дузпички или гредички. Щипехме Цецка по дупарата и разменяхме миришещи листчета. Най-много обичахме да играем на събиране и изваждане в голямото междучасие. Събирахме всички и го изваждахме. Добре, шегуваме се! Ей, обаче какви години бяха само? Тия 20 минути в голямото междучасие имахме чувството, че стигаха за всичко, но въпреки това закъснявахме за следващия час.

Атласът по география

Не знаем точно защо, но атласът ни привличаше по някакъв приятен начин. Може би защото в час играехме с Цецка за колко секунди можеш да откриеш на него определен държава, град или река. И до ден днешен си пазим един в къщата на баба и следващият път като се приберем на село, ще препитаме или нея, или Цецка колко е разстоянието между Дупница и Сливница.

Ч.К.Р

Часът на класния ръководител – напълно безсмислен учебен час, но ние го обичахме, защото в него правехме каквото си поискаме или по-точно всичко различно от учене. Класният ни беше истинско Брато, което идваше да ни се скара за някоя дреболия, като например каква е причината по тавана в тоалетната да има отпечатъци от маратонки или кой е затворил Лъчко зад дъската в кабинета по Биология. Всичко това минаваше за 10 минути, а през оставащите 35 играехме на морски шах или онази игра с прегъване на листа, върху който рисуваш бомба и отпечатъкът от мастило може да попадне върху твоя космически кораб, за да го ликвидира. Баси якото, брато!

Звънецът

Когато биеше последният звънец все едно бяхме вкарали гол на Барселона срещу Меси в последните секунди на мача, брато. Напускахме даскалото с крясъци, които се чуваха в съседния град. Обичахме звънеца и по още две причини. Първата – когато леля Мима не беше в кабинката със звънеца, директно натискахме копчето, което взривяваше тишината по коридорите. Втората – когато нямаше ток, леля ти Мима биеше ръчно звънеца. Тя беше едрогърда мадама, а това веднага те подсеща каква е била гледката за вечно натопорчените тумбаци, нали?

Жълти хапчета

Даваха ни малки жълти хапчета, които завивахме в лист от тетрадка. После ги пиехме през цялото лято, за да нямаме гуша… Или нещо такова. Помним само цвета на лекарството и това, че бяха сладки при смучене, въпреки че не бе такова предназначението им. Любимо ни беше да се правим на болни, а мама и тати да се грижат за нас.

Бележка по домашни

Любимо! Ставаш сутринта и не ти се ходи на училище. Следва кратък театър пред вашите, изтъквайки куп причини, които нямат нищо общо с дейсвителността. В крайна сметка си стискате ръцете на кратка ваканция от един ден, защото имаш право на три бележки по домашни причини. Разбира се, че след това минаваш кратко през двора, за да подразниш балъците, които нямат твоя късмет.

Купоните

Тук е малко двусмислено. Визираме малките хартийки, с които си взимахме безплатно неща от лавката, но не на Пеевски. Преяждахме с кифли с мармалад и баници, а джобните ги прахосвахме за компютри или снимки на футболисти на Panini. По-късно значението на думата “купони” се измени, за което страдаха основно съседите.

Дъвка на стола

Коронен номер. Няма дете, което да не се е прибрало хленчещо вкъщи, с дъвка на дупето. Не ни разбирай погрешно – не сме обичали ние да бъдем в ролята на въпросното хлапе, а да правим този номер на другите и най-вече на учителите. Сега не знаем как е в училище, но си го представяме с таблет, вместо дъвка, като таблетът, разбира се, е на учителката.

Ваканциите

Нямаше по-хубаво чувство от това да знаеш, че от утре си във ваканция. Даваха ни пълен списък на книгите, които трябваше да четем, за който се сещахме някъде около 1-ви септември. През останалото време не мислихме за химия, родинознание и дроби, а се наслаждавахме на детството си. Истинско детство – криеница, топчета, футбол, кър, колела. Без онлайн игри, без компютри и без таблети!