Brato.bg
Където има обороти, там е якото.
Това е първата реплика, която чуваме на офроуд състезанието в село Лазарово, провеждащо се за поредна година. Отиваме, за да снимаме за теб, брато, и да драснем това материалче, посветено на големите машини и мъжките работи.
С първите стъпки, които правим извън нашата кола, чуваме и рев на мощни двигатели, каращи кръвта ни да заври. Зад близкото хълмче хвърчат пластове кал, мирише на гориво, а от ауспуха се бълват черни облаци.
Публиката е зад заграждаща лента, а ние леко се затичваме, този път не за кебапчета и бира, а да видим как един от участниците ще излезе от дупка, в която дори не можем да слезем и с въжета, камо ли да направим 2-3 крачки в нея…
Трасето е само за зверски машини. Нито колело те оправя тук, нито самолет, нито джиджано БМВ на бургаска батка. Тук трябва истинска мощ, брато. Чудовищен двигател. Трябват ти и топки, щото вероятността да прецакаш нещо от механиката на возилото е голяма. Голямата награда е 40 кг агне, което и живо, и опечено на пещ не би могло да ти покрие щетите. Офроудът е скъпо хоби, но извиненията са само за слабите. Имаш ли го в себе си, няма как да го спреш.
В Лазарово не се ходи за пари и никой не го прави. Парите не са фактор. Страстта към офроуда е водеща за лудите глави, пазещи се от своя кеф с каски. Хората спят в каравани и на палатки, като сме сигурни, че дори и безплатен 5-звезден хотел да има, никой не би отишъл на чистите чаршафи, понеже офроуд културата е начин на живот. Кефът да си в трудна ситуация. Кефът да излезеш от нея по най-мъжкия начин – със сила, но и с мисъл как би било най-добре. Ако си жена, едва ли ще ни разбереш. Но ако си жена, намери си мъж, дето си пада по офроуд, защото само той знае как да те изкара от трудна ситуация. По най-мъжкия начин.
Двигателят е форсиран до пръсване. Трасето е като повърхността на Марс, или поне така си го представяме. Трябва да излезеш за време, като отгоре на всичко трябва да го направиш и атрактивно за удоволствие на гледащите. Имаш помощник, съдия зорко следи хронометър, а хората са готови да те аплодират, ако се справиш, но не спират да коментират как би било по-добре, ако еди-какво си. Този път не дразнят. Никой не ги чува. Гласовете са заглушени от кубатурата, конете препускат под капака и само виещият им ропот се чува отдалече.
Шоуто е на ниво и нито едно тъпанарско реалити по телевизора не би могло да замени усещането да си на офроуд състезание.
Не спираме да търчим назад-напред по различните трасета. Състезанието продължава часове наред. Рязко ни се дояжда и отиваме до скарата. Крачим и мляскаме. Слюнката е обилна и иска да разджвака в устата ни хапка хляб с месо на скара. Взимаме си класическа наденичка на скара с класическо хлебче, но по най-нетрадиционния начин го пълним с майонеза. Пием едни хапчета за киселини и нема кво да ни бутне. За капак и 2 бири, за да затапи. По-хубаво е от рожден ден.
След обилния обяд, на който не би издържал нормален човек, почваме да щракаме всичко наоколо. Обзема ни тотална лудост от еуфорията, до която ни докарва ревът на двигателите.
“Бах му майката, жестоко е”, подскача някакъв ученик наоколо. Познаваме, че учи по мъхчето над горната му джука. Искаме да изкрещим същото на микрофона, но не би отивало на годините ни. Най-много би ни отивало да возим килограмите си в нещо 4х4. Тогава дупките в България няма да са проблем. Офроуд състезанията могат да се вкарат и в курсовете за шофьорска книжка. За да са подготвени младите за нещата от живота.
Шибни един лайк за тази статия, понеже друга такава едва ли ще видиш из интернета. Има ОффРоуд сайтове, които не се занимават с ОффРоуд, а само с политика и глупости, но Брато.бг е тук, за да ти покаже мъжките работи.
Така и не дочакваме края. Но такова нещо не би могло да има край. Палим двигателя на нашата кола, която е доста по-скромна от тези по снимките. Внезапно натискаме до ламарина по зелената трева на селото. Оборотите се вдигат… Където са високи оборотите, там е якото…
