Лично на нас ни писна, брато, да гледаме как некадърните скаути, алчните за пари футболни мениджъри и слепите за реалността треньори ебават майката на българския футбол, налагайки в първите състави на отборите някакви некадърни чужденци. Повечето от тези чужденци са капо, зеро, нула, нада, дъска за кочина не става от тях, но мъката продължава и не й се вижда краят.

В този материал разкриваме едни от най-слабите чужди играчи в родната “А” група. Те са за кашмер.

Павел Чмовш

Единственият футболист в “А” група, който мрази топката. Не вярвахме, че ще видим по-голямо дърво от Димитър Везалов – човекът, който отне титлата на Левски с глава миналия сезон, отбелязвайки си автогол. Скаутът Дончо Донев се доказва за пореден път като уникален професионалист.

А Павката взима над 15 000 лв. заплата. Българският съюз на инвалидите и военноинвалидите благородно завижда на чешкия си колега поради този факт. Това са парите на поне 100 пенсионери за месец. Но нека не сме злобни. Според нас Павел Чмовш е тренирал нещо друго преди да го излъжат, че има бъдеще във футбола. Много често бърка спортовете.

Жозюе Баламанджи

Рита за Черноморец Бургас и идва от държава, наречена Централноафриканска република. Само ще ти кажем, че там има над 80 етноса, всеки от които говори на собствен език. Бъди сигурен, че никой в Бургас не говори езика на Жозюе Баламанджи, освен ако не блещи на френски с африкански акцент, но едва ли, тъй като той може да е от етническата група я на бая, я на банда или пък на манджия, сара, мбум, мбака, якома. Тук се плясваме по челото и благодарим на Бог, че ни е създал българи. Това са все едно 7 разновидности на циганите, брато. Ту мач то хендъл, дето викат старите хора.

Жозюе тича. И това май е единственото футболно нещо у него. Спирането му е къс пас. Като води топката, наоколо мирише на бреза, а като я ритне се чува цепене на дъски. Злите езици казват, че на една тренировка Херо обяснил на Жозюе на чист френски: Коман сава, мон ами? Ву! Играе напред! Аз иска ти тръгва и търси топка! – с онова особено френско “р”. Жозюе кимнал и продължил да тича в кръг, търсейки вода, защото това е от първостепенно значение в Африка.

Албин Ходза

Името му силно ни напомня за Настрадин Ходжа, но поведението му на терена може да се сравни само с поведението на четиридесетте разбойници – хората на Али Баба. Само погледни каква снимка е предоставил:

Явно този кашмерин, който играе за Любимец, иска да подчертае, че е биткаджия, показвайки, че някой от неометните му съотборници е стъпил на лицето му на тренировка. Да, много си голям, Настрадине! Така де – Албине! Присъствието на Албин на игрището се запомня винаги с едно нещо – с това, че не може да се запомни по никакъв начин. Футболните коментатори не са споменавали името му, защото и съотборниците на Аладин, така де – Албин, не искат да му подават топката, страхувайки се, че ще я изгуби, зарита, спука или просто глътне.

Гледайки снимката на този млад момък с плам в очите, бихме искали да попитаме БФС-то на Боби Михайлов – до кога българският футбол ще бъде приемен родител, а “А” група сиропиталище?

Жереми Фо-Поре

Още в първия момент, в който видяхме, че има прилика с Никола Ибришимов, разбрахме, че от този футболист нищо не става. Французин да дойде да се развива в България?! Смятай колко е зле тоя. Отгоре на всичко ни се струва, че е прекалено висок за бек, а съпротивлението на вятъра при такава височина пречи на тичането. Требва да си нисък и повратлив по крилото, а не некъв глангур, освен ако не се казваш Кристияно Роналдо, който също не е от най-ниските.

От Армията споделят, че все пак има положителна промяна в отбора, откакто Жереми е дошъл. Набляга се на вино розе, френски шансони и на банкета се вика ‘гурме’. Стойчо взел да прилага по-изтънчени методи на работа, изобщо европейското надделява в ЦСКА с идването на Фо-Поре, който за истинския европейски футбол ще бъде абсолютно анонимен до края на живота си. Апелираме на негово място да сложат момче от школата. До кога ще налагаме капути, които се страхуват да се изпотят по време на мача?

Стивън Съндей

Залез. Само с една дума можем да определим кариерата на Стивън Съндей в ЦСКА. Думата е залез. Той е негоден и в мандей, негоден е и в сатърдей, негоден е и в съндей, изобщо този човек никога няма ден. Във визитката му личат обаче имената на отборите Осасуна, Нумансия и Реал Бетис. Талантът му лежи на стари лаври, така че с нетърпение чакаме да го натирят и на негово място спокойно могат да сложат футболист от подготвителната група на ЦСКА, който ще се справя не по-лошо със задачите на треньора. Не сме расисти, брато, бихме се снимали с банан даже, както стана модерно напоследък.

Очаквай скоро продължението на този материал. Не можем да вкараме всички кашмерни чужденци от “А” група в един текст.