Brato.bg
Има истории, неподвластни на времето и колкото и пъти да бъдат разказвани без значение от разказвача, винаги разпалват емоции. Една от тях е тази за Георги Аспарухов. Преди 53 години легендарният футболист на „Левски“ се качи на своето „Алфа Ромео“, но така и не стигна до Враца. После България потъна в сълзи, а над от 500 000 българи изпратиха него и Никола Котков в сетния им път в погребение без аналог и до днес.
Трейлърът за Гунди чупи рекорди
Повече от половин век по-късно историята за Гунди е все така жива и предизвиква същото това кълбо от емоции, макар част от зрителите и слушателите дори да не са се докосвали до гения на „синята“ Деветка, а други да са наясно с всеки детайл и всяка подробност от тази трагедия. Това няма никакво значение, защото филмът „Гунди – легенда за любовта“ успява да пресъздаде по неповторим и изцяло нов начин пътя на Аспарухов от дебюта му за „Левски“ до деня, в който така и не се прибира при своята любимата Величка Маркова.
Лентата трудно може да попадне в категорията на само един жанр заради палитрата чувства, които зрителят ще изпита по време на тези 2 часа и 45 минути, минаващи на един дъх. Има смях, има сълзи, има любов, има разочарование, а хуморът присъства въпреки това, което предстои да се случи. Емоцията е подсилена от емблематична българска музика, която също играе съществена и не по-маловажна от актьорите роля. Кинематографията изстрелва тази история в изцяло нова орбита, оживява и споменът за онези златни години на българското кино.
С напредване на лентата смехът отстъпва място на сълзите, които могат да бъдат също толкова солени, колкото и пуканките, продавани в киносалоните.
Не успяват да ги сдържат дори част от актьорите далеч след края на снимките. Такива има и в очите на актрисата Александра Свиленова, влязла в ролята на съпругата на футболиста. По време на разказа на сценариста Емил Бонев след края на медийната прожекция, той разкри реакцията на Лита в реалния живот, когато вижда за пръв път снимки на актьора Павел Иванов, изиграл самия Гунди.
„Разглеждаше албум с негови кадри – видя първата страница, а след това втората и третата. После погледна мен и каза „Емо, това е Георги“, призна с усмивка Бонев, докато Александра трудно сдържаше плача. Важно е да се подчертае, че съпругата на Аспарухов чете многократно целия сценарий преди той да оживее в киното, което означава, че фактите са такива, каквито са.
А за сълзи говори и един от двамата продуценти Андрей Арнаудов: „Много пъти съм гледал филма и всеки път успява да ме разплаче на различни места, което означава, че има своята сила.“
И въпреки вниманието към главните роли, трябва да се подчертае силното присъствие на Зоро (Стоян Радев), стоящ плътно до Георги Аспарухов през целия му футболен и житейски път във филма. Повече за този филм няма нужда да се каже, той трябва да се изживее. Едно е сигурно, емоцията е водеща и трудно зрителят ще остане безразличен от начина, по който този разказвач разкрива своята гледна точка за един голям футболист и добър човек…
Източник: “Труд”
