Валдес
Настъпиха адски времена у нас, брато. И не е виновна инфлацията, нито пандемията или гадния шеф. Виновни сме ние, тези, които се возим до пияния шофьор и другите, които всеки ден решават кой да живее и кой да умре. Прав беше Борисов, хората тук са лош материал. Но не възрастните, а младите и онези, които убиват, я с макетно ножче, я пияни на пътя.
Добре дошли в България, тук сме сурови с животните и хората, но вежливи към богатите и тарикатите. Тук законът а парче хартия, което влиза в сила само, когато нямаш връзки. Иначе става вместо тоалетна хартия, даже е за предпочитане.
Добре дошли в България. Тук убиваме за нищо, а после жалим шумно в социалните мрежи онези, които си отидат от този свят. Но те не си отиват, те бягат.
Добре дошли в България. Тук хората умират, докато чакат автобус – млади, пълни с енергия и мечти. Убиват ги пияни и дрогирани, които имат разтворен широко полицейски чадър.
Добре дошли в България. Тук режем с макетно ножче за кеф, а после други определят нараняванията като лека телесна повреда. Тук се гаврим със себеподобни, а после се кълнем в жената и детето.
Добре дошли в България. Тук караме с 200 км/ч после бутаме банкнота в джоба на полицая и продължаваме. Докато не стане сакатлък, после правим разследвания и симулираме дейност, която не ни е присъща.
Добре дошли в България. Тук децата ни пресичат на пешеходна пътека, но ги помитат пияни, возещи жена си и собствените си деца. После забравяме инцидента и продължаваме да живеем така, сякаш сме застраховани, че на нас това няма да ни се случи. Забвавяйки последния отнет живот и този преди него. Тук паметта е къса, подобно на живота. Тук цъкаме с език, когато видим някой да нарушава правилата, после си затваряме очите и продължаваме напред, защото това не ни засяга и няма смисъл да си губим времето в разправии.
Живеем в адски времена, съзадени от зверове за зверове. Тук, в България, царува безаконието и простотията. Защото всеки се чувства и усеща като нещо повече, така ни е научил животът, такива са ни законите. Но на нас вече не ни се живее тук! Животът ни е по-скъп от любовта към държава, които не ни обича, а ни погубва. Бавно, но сигурно.
