Валдес
Всяка година по това време си спомняме, че в миналото сме имали силен национален отбор по футбол, брато. И докато през първото десетилетие след подвизите от САЩ ’94 все още беше някак ведро и оптимистично, сега вече е адски тъжно.
На 10 юли бихме Германия с 2:1 и се класирахме за полуфинал с Италия. После съдията ни отряза главата, но все пак взехме бронз (по онова време се даваше и за 4-о място). Днес не можем да бием отбори като Косово, Черна гора и Литва. В отбора пък има играчи, които не играят за “Барса”, “Хамбургер” или “Байерн”, а за “Монца”, юношите на “Интер” и някой друг полски или унгарски отбор.
На 10 юли преди 29 години герой беше Йордан Лечков. Днес той носи зимна шапка като калпак и обяснява колко много са направили той и останалите в БФС за футбола ни. Как няма по-добри от тях и как ако не бяха те, нямаше да има едва ли не футбол у нас. То и сега няма, господа управници, или по-добре е да няма. Благодарим ви за САЩ, благодарим ви за опита да ръководите, макар и адски неуспешен. Време е да си отидете и да дойде друг, който да има нови идеи за градене, а не за разграбване. Отдавна вече не сте герои, а антигерои. Факт е, че ако си тръгнете, друго няма да може да работите и това най-много ви плаши.
