Brato.bg
Дневникът на едно великденско яйце
Събота
08:35 ч.
Щастлива немска кокошка без крака и без мозък ме мъти в ръцете на мил робот. Той ме предава на една друга голяма машина, която ме къпе, полира и ми лапа куrа, за да изглеждам добре. Татуират ме с печат и ме слагат в една кора с още 29 мои побратими.
08:36 ч.
Започваме да се псуваме на майка кокошка с другите. Има нещо, което никой не знае, а то е, че ние яйцата се мразим помежду си. Мразим също факта, че хората ни изяждат и изсират по най-безмилостния възможен начин. Затова винаги се стремим да се развалим и да ги отровим.
12:40 ч.
Тираджия с корем, женски цици и паласки ни товари за дълъг път. Псува ни на “запъртъци” и ни подмята грубо като… тираджия. Тираджията не може нежно. Все пак е тираджия.
Понеделник
08:10 ч.
Разтоварват ни някъде в България. Имам чувството, че от тия дупки се е разбил жълтъкът ми.
10:50 ч.
Мазен човек с разлепени джапанки и курешки от носа по челото лепи етикет върху нас “Български яйца” и ни засилва за продажба. Ех, мамо, мамо, да не ме беше снасяла…
16:18 ч.
На някакъв щанд сме и разни хора ни оглеждат, като че ли искат да се снимат с нас. Да ни взимат по-бързо и да се свършва този ангажимент.
19:04 ч.
Некви пенсионери само ни опипват, все едно ще станем по-твърди или по-меки. Душкат ни и се чудят, издавайки някакви гърлени звуци. Какво се мислят толкова? Да не носим ние памперси?!
19:20 ч.
Яйцето Гертруд, мой комшия в кората, попада в ръцете на опърпано бабе. Виждайки нерадостната съдба и близкия край, Гертруд прави усилия и се изплъзва от артритните пръсти. Самоубийство. Черупката му се пръска на пода, а част от белтъка стига до топлия щанд в магазина.
19:46 ч.
Толкова се изплаших преди минута, че за малко да ми се пръсне черупката! Един плешив тип с анцунг на футболния отбор на България посегна да избира от нас. Изпусна още първото яйце. В кората сме вече 28, втори от нас си отиде. Дано този да не е вратар, че ще ходи гладен цял живот. Братчето ми, брато, да те прощава негово пернато величество Голямото пиле! Амин!
19:50 ч.
Управителят разбира, че двама от нашите липсват. Пускат ни на промоция.
20:31 ч.
Дебела жена с опашка на кок и облечена в оранжев пеньоар ни слага в торбата си. Отгоре ни притиска с дамски превръзки, за да не се счупим.
22:56 ч.
Слагат ни на тъмно и студено място. Направо ми замръзва жълтъкът!
23:00 ч.
Осъзнавам, че тук има умряла кокошка, сготвена с ориз. О, какъв ужас, о, небеса, о, майчина трътка, о, Голямо пиле!
02:13 ч.
Не мога да мигна. През 20 минути дебел чичак бърка в този студен сандък, който ту светва, ту гасне, взима някакво шише и пие. После го връща при нас и след 20 минути пак отваря.
Сряда
09:00 ч.
Изядоха няколко от нашите за закуска. Беше брутално. Счукаха ги на ръба на тефлонов тиган и ги бъркаха, докато не станат на каша. В един друг свят ние правим така с хората, вярвам.
18:30 ч.
Слагат ни във вряла вода. Двама-трима се пръскат, други двама ги изпускат отвисоко. До момента вадя голям късмет.
18:32 ч.
Толкова е топло във водата, че направо ще се сваря.
Четвъртък
06:54 ч.
Дебеланата с кока се казва Живка. Каза ни го вибраторът й, с който се засякохме за кратко пред кафе машината в кухнята. Сигурен е, че в студения сандък не е толкова гадно, щото не знаем, казва, на какви места е бил той.
07:12 ч.
Нагли дечурлига пищят и скачат около нас. Вече си пожелах кое от трите да се натрови с мен. Естествено, че най-дебелото, което се облизва, докато ни гледа. Ще му скъсам пъпчивия млад задник от сране. Другите две хлапета са хилави и няма какво да акат.
08:39 ч.
Живка подготвя мен и братята ми за странен ритуал. Пълно е с различни на цвят течности. Ако ме боядиса в розово, ще я вкарам в болница, ще я обезводня, ще й направя живота черен. Не един и двама човеци сме окепазили. Заради нас се провалят бизнес срещи, любовни връзки, нови начинания. Ние сме част от ада, ако поискаме.
09:22 ч.
Леля Живка ме потапя в червена вода. Хладка е. Гот ми е на мъDурите.
10:11 ч.
Чисто червен съм. Явно имам късмет, защото другите ги мазаха с восък от горяща свещ. Баси злите човеци, брато! Лепяха им по челата и разни растения, които им се отпечатаха, а на Ханс, друг от побратимите ми, му сложиха светещи неща по черупката. “Приличам на еbати пеDала”, не спира да реве той, а ние му се смеем.
11:52 ч.
Всички братя сме заедно, обаче пак напрежение, пак груби шеги. Ханс знае, че прилича на гeй със светещите работи, ама все пак се и обижда като му го кажем. Най-малкото яйце е Мюлер. Бъзикаме го като казваме, че майка му си е стискала трътката, докато го ражда.
12:15 ч.
Всички са толкова цветни! Имам чувството, че съм пушил перушината на възрастна пуйка.
12:48 ч.
Пак ни връщат в онази студена кутия. Ако се разболея, който ме изяде, ще ака бело.
Събота
11:14 ч.
Не си чувствам черупката. Замръзнах в този хладилник. Отправяме масова молитва към Голямото пиле за освобождаване.
14:45 ч.
Ще се напукам от смях! Дебелото момче го хванаха да яде от нас скришом. Трошеше ни в челото си, деbа и гадното нерезче. Баща му го ритна в лицето и онзи падна в несвяст.
18:40 ч.
Мечтая си поп да ме окади преди да ме обелят.
Неделя
09:12 ч.
Извадиха ни и сега сме в кухнята. Голямото чукане ще започне всеки момент. Така казаха децата. Това не ми харесва, особено като знам, че леля е Живка е в цикъл, а вибраторът й е до мен и не е спрял да рони сълзи втори ден. Ще стане мазало!
13:22 ч.
Имам главоболие. Хората са извратени. Блъскат главата ми в главата на моите братя. После и пишките ни удрят една в друга и се радват, като някой от нас се счупи. За сега оцелях, но вече не издържам.
14:55 ч.
Ужас. Продължавам да мачкам моите събратя наред, а човеците ми викат “борец”, “бияч” и “чукан”.
15:30 ч.
Собственикът ми ме слага в джоба си след всяко “чукане”, а той е леко скъсан и виждам през него други двама мои колеги, които са доста пихтиести…
15:46 ч.
Поговорихме си с тези двама миризливци и стана ясно, че сме далечни братовчеди. Никога не бях очаквал да срещна роднини в нечий панталон. Такъв е животът – непредвидим.
18:00 ч.
Този ден няма край, голямо блъскане, голямо удряне. Окапаха ме с вино, което не е лошо на вкус, но си личи, че е менте. Леко съм опиянен и псувам всичко наред. Да се свършва по-бързо.
18:45 ч.
Нямам загуба вече 40-то чукане. Но това не е чак толкова оптимистично, защото дочух, че ще ме сложат в някаква витрина за догодина. Щом са толкова отворени, ще се вмириша и ще се спукам нарочно, за да омириша всичко. Пък после нека се чудят от къде им е дошло.
22:00 ч.
Все пак ме изпускат на плочките.
Черупката ми се пука.
Белтъкът се разтърсва.
Жълтъкът е шокиран.
Чува се “Кириле, много си непохватен”.
Червената боя е част от моите вътрешности.
Изяждат ме с червен пипер и олио.
01:00 ч.
На хиляди парченца съм в някакво неприветливо и миризливо място. Едни дълги и криви тръби говорят “Следващият, моля!”, след което изкарват този следващ, моля, навън с уникален раздиращ звук.
06:13 ч.
В последните 5 часа през 30 минути съм все по-близо да изляза навън. Има задръстване като на Петолъчката край Ямбол. Ще дойде и моят ред да се разнеса в атмосферата под формата и на трите агрегатни състояния – газ, течност, твърдо тяло…
