Brato.bg
Връхлетя ни носталгията, брато. Докато гледахме мачове през уикенда в главата ни нахлу спомена за прекараното време в пунктовете на Еврофутбол. А то никак не беше малко, броим си го като стаж преди да се захванем за истинска работа. Имало е случаи, в които се прекарвали по 8-10 часа, гледайки футбол и пиейки бира, разбира се. Сега всичко е онлайн, а от сайта Internetzalozi.com научихме, че има толкова много букмейкъри, че чак се чудиш къде да играеш. Едно време имаше само Еврофутбол и нищо друго. Седни да ти разкажем сега как ни минаваше времето там, в онези славни времена от 90-те и началото на новия век и как оцелявахме по пунктовете.
Компанията
В този живот се раждаш сам и умираш сам, през останалото време си заобиколен от хора. Така беше и тогава. Винаги имахме конкретни приятели, с които ходехме в пункта, както и такива, които избягвахме, защото бяхме сигурни, че ни носят лош късмет. Вторите ги наричахме камъни. Там обсъждахме разпалено всеки един набелязан двубой, споделяхме каръка от предния уикенд и се надъхвахме с мотото “не губи кураж, идва нов тираж”. После затваряхме очи и попълвахме фиша, който в началото бе троен и под индиго – единият оставаше за теб, другият отиваше в централата, а третият май прибираше букмейкърът. Важно беше да не хвърляш или късаш твоя, защото после няма печалба. Още помним как последният ни мач беше 0:3 за противника, а накрая излезе 4:3 за “Лестър”, но вече беше късно – бяхме направили на конфети фиша със залозите. Но компанията в Евража си беше важна, там се запознахме с бая народ.
Срещите
Както вече споменахме, пунктът беше нашето място за срещи – както с приятели, така и с гаджета. Ако може да те изтърпи, псвуащ отбора, за който си заложил, значи наистина те обича, нали? Освен това любимата ставаше пряк свидетел на пороците ти, но това само показваше колко си открит от нея. А това дава бонус точки. В пунктовете сме влизали, за да изкараме за подарък за Свети Валентин, но животът ни научи, че когато най-много ти трябват кинти, тогава най-много те дънят мачовете. Влизали сме по-късно и с жената, дори и с малкия на ръце. Беше на 10 месеца и половина, идваше рожден ден и кръщене в едно. Това излизаше скъпо още преди инфлацията, така че трябваше да пробваме. Жената влезе и защото беше на късмет от едно море години по-рано. Оставаха два дни до края на почивката, а в джоба бяхме с 60 лева. Не ни се ядяха закуски сутрин, обед и вечер, затова пуснахме фиш в “Еврофутбол”-а в Несебър. Пунктът беше на влизане в стария град вляво. Лукс да си кажем! Тогава с 10 лева ударихме 700 и удължихме ваканцията, но да се върнем към основната идея.
Със слушане
Човек не случайно има две уши, две очи и една уста, брато. Посещаването на пунктовете ни го доказваха всеки път. В доста от случаите отивахме, без да знаем какво да играем или поне бяхме набелязали 2-3 мача. Естествено, ние искаме с два лева да хванем двеста. За тази цел взимахме фишове, програма и сядахме на място, от което можем да подслушваме опитните играчи какво ще пускат. Абсолютно винаги чувахме за някакви сигурни мачове по трета дивизия на Англия или първа на Малдивите. И (почти) винаги излизаха. Нашите срещи, разбира се, ни дънеха.
Събаряй
С аверите винаги искахме да “събаряме” “Еврофутбол”-а демек – да ударим джакпота. Взимахме от дългите фишове и играехме за два лева в права колонка 15 мача. Тази стратегия я видяхме по-късно и във “Фейсбук” група. Някакъв калитко беше познал всичко, та решихме и ние да се пробваме. Дали “съборихме” “Еврофутбол”-а ли? Не, едни политици го направиха, но ние си пускахме винаги за кеф. Джакпоттака и не спечелихме, но един наш авер го направи. Черпи целият пункт подобаващо, а после се оказа, че много други също са познали мачовете и печалбата му беше по-малка от черпнята. Липса на малшанс, както би казал Любо Пенев.
Вестникът
Далеч преди да имаше смартфони, бърз и достъпен интернет и адски много статистика, всичко това бе побрано в добрия стар вестник “Еврофутбол”. Костваше ни около левче, но от него научавахме онова, което сега четеш в Opta в Туитър или слушаш от самия Боби Борисов. Вестникът имаше информация за всяко едно първенство, побрано във фиша, имаше още класирания и най-вече прогнози. За последното бяхме сигурни, че ги пише лично собственикът на компанията, за да не спечелим нищо. Логично е вестникът на букмейкъра да те обърква, а не да ти помага да печелиш, нали?
