Макс
Зоната на комфорт е твоето надеждно място за убежище и бягство, брато. Особено във времена на стрес – глобална пандемия, инфлация, безпаричие, комшии смрадове и тям подобни. Но психолозите отдавна възхваляват и ползите от излизането от там.
Клиничният психолог Роберта Баб дава няколко ценни съвета пред “Гардиън”. Зоната на комфорт, казва тя, може да се превърне в затвор или капан. Да си затапиш възможностите и живота.
Баб казва, че хората могат да бъдат “умствено, емоционално, физически, социално, професионално” стимулирани да излязат от тази зона на комфорт. Как? Като се изправят пред страховете си или опитват нещо нетрадиционно за тях.
Не, не става въпрос за баница с грозде или кебапчета с козунак.
“Адаптирането и стимулирането са важни части от нашето благополучие и огромна част от нашия капацитет да бъдем устойчиви. Можем да останем в застой. Или да пристъпим към растеж и намиране на различни начини да бъдем това, което ни позволява да имаме различен житейски опит.”
На високо ниво е изказването, прочети го пак, сър.
Химията
Изправянето пред страховете може да повиши увереността и самочувствието, добавя тя, а постигането на тази цел е свързано с освобождаването на допамин, хормона на доброто настроение.
“Тогава започвате да се чувствате по-добре – осъзнавате какво можете да направите, по-склонни сте да поемате положителни рискове. Имате повече енергия. Това е един вид ефект на доминото.”
В бестселъра си от 1987 г. “Почувствайте страха” Сюзън Джефърс съветва хората да опитват нещо “малко или смело” извън зоната си на комфорт всеки ден, изграждайки увереност, “така че разширяването на зоната ви на комфорт да става все по-лесно”.
Но не става дума за това да станем като цяло “безстрашни”.
“Хората често питат: “Как мога да се предпазя от подобни страхови реакции?” Отговорът е: “Не бихте искали да живеете живот без способността да изпитвате страх”, казва Итън Крос, професор по психология и мениджмънт, директор на лабораторията за емоция и самоконтрол в Университета на Мичиган и автор на “Гласът в нашата глава и как да го овладеем”.
“Страхът е механизъм за безопасност, но “той понякога може да се калибрира неправилно, така че страхът да не съответства на реалността на обстоятелствата”.
Да го прочетат три пъти хората с паник атаки.
Страх
Крос не вижда ползата от поемането на страхове самоцелно – не е нужно да скачате от самолет или да правите скок с бънджи, освен ако не смятате, че това драстично ще подобри живота ви. Вместо това, казва той, става въпрос за изправяне пред страховете или преодоляване на дискомфорта, който ни пречи да правим нещата, “които са наистина важни за нашето благополучие, нашите взаимоотношения и нашия живот. Това са случаите, в които искате да се опитате да регулирате страха.”
Разбира се, различни неща са плашещи за различните хора и има спектър от тяхната тежест. Може да е ходене на среща, изнасяне на презентация на работа или труден разговор с роднина. Може да е вземане на важно решение, като например напускане на връзка или работа. Може да е сравнително незначително – ставането един час по-рано, за да тренирате. Всичко това може да не предизвика изтощителна фобия, но може да се почувства неудобно от споменатите работи, те ви карат да излезете от зоната на комфорт – и все пак така може да има полза за живота ви.
Ефектите
Трудно е да се генерализира, казва Крос, за психологическия ефект от изправянето пред страховете или излизането извън зоната на комфорт, но това може да промени начина, по който мислите.
“Когато се страхувате от нещо, имате умствена представа, която ви казва, че е опасно. Ако след това преминете през тази ситуация и научите “Това не беше толкова лошо, колкото си мислех, че е”, това обикновено ще актуализира възприемането на ситуацията. Очевидно има и по-осезаеми потенциални награди за излизане извън зоната на комфорт – по-добър социален живот, увеличение на заплатата, повече интимност в една връзка, ново умение.
Влияние
В книгата си “Fear Less” психологът Пипа Грейндж излага начините, по които животът в “култура на страха” влияе на живота ни.
“Може страхът да ви е накарал да станете по-малки по някакъв начин, ограничавайки потенциала си и това, което можете да постигнете. Страхът може също да ви втвърди, да се концентрирате в скован свръхконтрол върху себе си и хората около вас. И също така може да ви тласне към болезнен, изгарящ срам. Всички тези неща те изпращат в заешка дупка далеч от истинския ти потенциал като човешко същество. Много от страховете, които ни държат в безопасност в нашата зона на комфорт, са това, което Грейндж нарича “недостатъчно добър” страх – страх да не бъдем изложени, отхвърлени, да не бъдем обичани. Един от начините за справяне с него, пише Грейндж, е нейната стратегия “виж, изправи се, замени”: изследвайте страха, изправете се срещу въздействието, което има върху живота ви, след това го заменете с нещо, като различна история или чувство за цел или хумор.
Успокойте се с идеята, че когато опитвате нещо ново, провалът е възможен, казва Баб – или по-скоро не го гледайте като провал.
“Влизаме в новото с перфекционистична представа за резултатите и че трябва да можем да го направим. Реалността е, че извън нашата зона на комфорт са възможностите.”
Ако сте готови да разширите зоната си на комфорт, помислете дали да не разделите всичко на стъпки. Не можеш да стигнеш от 0 до 100. Давай го стъпало по стъпало, брато.
