Brato.bg
Социалните мрежи отдавна отесняха за Алекс Панайотова, брато. Познаваме я от разгара на пандемията, когато заслепи всички забележителности в Париж със своя глас. Видеа на певицата, пееща от своята тераса във френската столица, бяха хит не само у нас, но и по света. По-късно тя стана още по-популярна, след като започна да пее вечните поп фолк хитове, но на френски. С китара в ръка и с широка усмявка, Алекс заразява с добро настроение, а въпреки успешните й изяви, остава изключително земен човек, обичащ храната, хубавата музика и животните. Наскоро тя записа песен с Кали, а “шантавУ” вече се слуша от сутринта, защото заразява с добро настроение. Заради всичко изброено, а и защото вярваме, че е интелигентен и интересен човек, направихме интервю с усмихнатата Алекс, за да ни разкаже за кариерата й дотук, както и за онова, което тепърва предстои.
– Привет, Алекс. Благодарим, че обръщаш внимание на трима застаряващи братоци. За начало ще ни дадеш ли рецепта за разхлада в тези летни горещини, че не ни понася, а едва ли е само от годините?
– Здравейте, аз благодаря за безкрайната подкрепа още от видеата ми по време на пандемията. Тук е моментът да се извиня за забавянето с отговорите, но знаете, че не е нарочно! А пък относно разхлаждането: диня и таратор! И един леден джин тоник…
– Да започнем по същество. Как се роди идеята ти да пееш ретро чалга на френски? Коя беше първата песен, която преобрази така елегантно?
– Историята е интересна, но даже не бих го нарекла моя идея. Четох коментари под видеата си в тик-ток и попаднах на “можеш ли да изпееш Сен Тропе?”. Първоначално си казах, че няма шанс да изпея Сен Тропе, но пък после реших да я направя акустично с китарата. Най-харесваният коментар под това видео беше “а на френски”. И разбира се, казах си, че няма шанс да я направя на френски. Но след това размислих and the rest is history…
– А ще продължиш ли да го правиш?
– Разбира се, за мен това е удоволствие, чувствам си го като нещо мое, а и е много добро упражнение по текстопис. Може би много хора не си дават сметка, но хич не е лесно да преведеш песен, да напаснеш думите спрямо музиката като да се опитваш да запазиш оригиналното звучене. А и да има хубави рими.
– У нас трудно си признаваме, че слушаме чалга, докато не ударим 2-3 питиета. Ти слушаш ли такъв стил музика?
– И аз така, след 2-3 питиета. Шегата настрана, напоследък слушам доста повече поп фолк, защото ми се налага, все пак трябва да разучавам желанията на хората, а и за да ги преведа, да науча мелодията, налага се да чуя песните доста пъти.
– Имаш обща песен и с Килата, който ни е голям любимец и е отговорен за не един и два наши махмурлука. Имате ли идея за друг общ проект, вярваме, че може да избухнете с още общи парчета?
– За момента имаме общо изпълнение на “Няма такава жена”, песен – не. Надявам се да работим заедно в бъдеще, той е наистина прекрасен човек, много земен и много забавен.
Поздрав с “Мой ангеле”, но на френски
– Сега пусна песен с Кали, която ни е голяма слабост. Ще открехнеш ли малко завесата?
– Как да не ви е слабост, тя е уникален човек, познаваме се от кратко време, но я чувствам много близка. Като започнем от запознанството ни и стигнем до снимките на клипа на “шантавУ” – всичко около нас е една шантава история. Историята за запознанството ни е следната, Кали сяда в ресторант и се заговаря със сервитьора си, пуска му моята версия на “4-4-2”, но тя не подозира, че с него се познаваме от години. Кой знае, ако не се бяха заговорили, дали изобщо щеше да съществува нашата колаборация? Хари, благодаря ти! С Кали се чухме още на същия ден, видяхме се няколко дни по-късно, започнахме работа по “шантавУ” с BMX Band, записахме песента, снимахме клип (сами!!!), обработихме го аз и пианистът ни Виктор, пуснахме парчето и клипа, а няколко дни по-късно видяхме, че има цял тик-ток тренд на нашата песен. Което е сууупер яко! Тук мога да разкажа и малко повече за приключенията ни около снимките на “шантавУ”. Бяхме предвидили да снимаме кадри в слънчогледови и лавандулови полета, но при пристигане на локацията установихме, че слънчогледите са клюмнали, а лавандулата обрана. Тук започва още по-забавната част: дронът се оказа забравен в София, барабанистът ни Еви осъзна, че си е забравил аутфита за клипа, който специално си беше купил, когато вече бяхме стигнали на морето. Обикаляхме стария град на Созопол, за да намерим акордеон под наем, намерихме в антикварен магазин, но се оказа счупен, почти изпуснахме залеза, докато чакаме дрона да дойде от София и докато стигнем с въпросния акордеон, а пък с Кали яздихме коне, които много държаха да се прибират и дърпаха към вкъщи (но все пак бяха много добрички). На следвашия ден, пианистът ни Виктор реши, че не може да нагази в морето, за да се качи на лодката и вместо да се събуе като всички нас, капитан Жоро го вдигна на ръце като булка и го пренесе на ръце. Няма такъв смях, ей такива сме си ние, шантави и истински, затова и толкова добре се разбираме!
View this post on Instagram
– Преди време успя да направиш Париж още по-невероятен с твои песни от балкона, докато всички преживявахме ужаса с пандемията. Имаш ли фенове от Франция, които да те следят сега, когато вече си в България?
– Благодаря. Освен българите в чужбина, има хора, които продължават да ме следват, но не от Франция, а от други държави. Давам пример: видеото на Bohemian Rhapsody беше най-гледано в Америка, Индия и др.
– Наричат те Тик-Ток сензация, но сякаш това не е правилното определение за теб. Как предпочиташ да те представят в медиите?
– В началото не исках да ме наричат Тик-Ток сензация, даже ми беше и леко неприятно, защото нито се смятам за сензация, нито съм една от най-популярните в тази мрежа. А винаги съм се приемала повече за певица, отколкото за content creator. Но истината е, че аз правя и двете неща. Пея от години, качвам видеа във всички социални мрежи, но истината е, че често, когато ме разпознаят по улиците, ме питат: ‘ти ли си момичето от тик-тока?’ В крайна сметка, няма значение как ме определят или представят медиите, важното е това, което правя да докосва хорат и да ги радва.
– Колко важни всъщност са социалните мрежи за днешните изпълнители и може ли даден музикант да стане популярен без да има профили в тях?
– Смятам, че социалните мрежи са много важни в днешно време, защото са една огромна дигитална платформа, която ти позволява да представиш творчеството си пред милиони хора. Но това не означава, че ще станеш популярен, колкото и да си талантлив. Винаги съм вярвала, че освен труд и талант, трябва и доза късмет. В моя случай – под късмет визирам видеата ми да се показват на аудитория, която харесва това, което правя.
View this post on Instagram
– За какво мечтаеш? Каква кариера си представяш да имаш след 5 или 10 години?
– Мечтая за щастлив живот, изпълнен с музика. Това лято се убедих, че плановете не винаги стават реалност, но това често се случва, защото животът е предвидил нещо още по-добро. Разбира се, това не означава, че човек не трябва да положи усилия и да се труди, а просто, че не винаги всичко се случва така, както си го представяме и това е окей. Имам много големи мечти и цели, които ще се радвам да реализирам, но ще ги запазя за себе си. А когато се случат, ще си поговорим отново и ще ви разкажа всичко за изминатия път!
– Един провокиращ въпрос – с кого би направила песен – Кичка Бодурова или Панайот Панайотов? Защо стана толкова популярен този скандал, според теб?
– Много интересен въпрос. Следя скандала с голям интерес от самото начало. Как няма да стане популярен, такава драма в родния шоубизнес отдавна не е имало или поне не си спомням. А пък и си направиха много добър PR, не знам дали това им е била целта, но се получи много добре. Макар и да съм лееееко пристрастна към един от двамата изпълнители (от името идва всичко, ако се досещате), бих направила трио с тях – Кичка, Панайот и Алекс!
– Знаем, че си ценителка на кулинарията. Коя типично българска храна би препоръчала на чужденец, дошъл на туризъм у нас?
– Абсолютно е така. Бих препоръчала моите любими – таратор, шопска салата, домати с печени чушки, кьопоолу, яйца по панагюрски. Аз лично не обичам шкембе чорба, но и нея бих ги завела да хапнат!
– Обичаме да разговаряме на тема литература. Остава ли ти време за четене и кои са любимите ти книги?
– Последните няколко месеца и грам не ми остава време за нищо, включително и за сън. Но това е хубаво, означава, че ми се случват хубави неща. Любимата ми книга е Inferno – Dan Brown.
– А коя е последната ти книга, която прочете?
– Как да оцелееш в България 🤔☺️
– Задава ли се скоро твое участие и кога и къде можем да те слушаме на живо?
– Първото ми участие, което няма да бъде на частно събитие ще се проведе на 20 август в 21:00ч в хотел Аморе бийч Елените. Ще свирим с моите момчета – Drumpet. Ако някой от вашите читатели иска да чуе любимата си поп фолк песен на френски, да заповяда!
За финал ще ни поздравиш ли с любимата ти песен?
– Много специален поздрав! ❤️
