Brato.bg
Каним те в най-високата часовникова кула в България, брато. Тя се намира в Ботевград и е Паметник на културата с национално значение. Включена е и в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ние я посетихме, направи го и ти. Вземи Цецка, детето и газ към Ботевград!
Какво трябва да знаеш?
Градската часовникова кула на Ботевград спада към най-късно строените по българските земи постройки от този вид, брато. Строежът й започва през 1863 г. и е завършен през 1866 г. Тя е единствената кула изпълнена в елемент на предварително обмислено градоустройствено решение. Изградена в централна градска част, тя е и част от оживения, през втората половина на XIX в., главен нов път от Русе-Плевен-София-Ниш.
Със стройните си пропорции и оригинално архитектурно разчленение и значителна абсолютна височина от 30 метра, градската Часовникова кула на Ботевград е изградена като свободно стоящо тяло.
Тя е най-високата в България, а най-вероятно и на целия Балкански полуостров. Била е издигната по предложение на Мидхат паша по повод обявяването на село Самунджиево за град и околийски център – Орхание. Архитектът й е неизвестен – най-вероятно италианец или поляк, привлечен по онова време от пашата. Изпълнител на строежа е местният майстор Вуно Марков от село Врачеш, който е участвал в надзираването на строителните дейности.
От предания за Часовниковата кула се знае, че на няколко пъти рухва при градежа си. Това вероятно става, защото в по-високата част са използвани речни обли камъни, определяни като „безтегловни“, които не били подходящи за тази част от градежа. Според поверията първоначално били използвани с цел икономия на средства. Но благодарение на истинската квадрирана и солидно изградената каменна зидария, взета от кариерите до близките села Врачеш и Боженица, кулата се оказва устойчива на силни земетресения. През своя живот Часовниковата кула е устояла на всички тях, до днес. Дървеният материал също се добивал от село Врачеш.
Кулата се състои от три пропорционални части, а основата е квадратна, като всяка страна е с широчина 5 метра и височина 11 метра. Тази част завършва с профилиран измазан корниз, изписан с декоративен фриз. Корнизът с малката стряха на долната каменна част е поставен с цел да предпази стената от атмосферните влияния, главно на валежите. Гредите по пода са оригиналните, запазени и до днес.
Втората част на кулата е с височина 7 метра. Именно тя откроява градската часовникова кула в Ботевград от останалите подобни в страната. Измазана е с хоросан, в цвят охра. Върху тази втора част на Часовниковата кула, по идентичен начин, е изградена и третата. Тя служи за основа на луковичното шестстенно кубе, обшито с ламарина във формата на шестстенна призма с височина 3 метра. Тя представлява открита малка площадка с височина 5-6 метра, на която е поставен часовниковият механизъм.
Последната част на Часовниковата кула е с формата на луковично кубе, типично за българските постройки от този тип, с височина 7 метра. Съдържат се и архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи, но някои части от кулата напомнят недвусмислено за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската вяра. Върху кубето има и ветропоказател, както и задължителния за тези постройки – гръмоотвод.
В миналото часовниковите кули са имали важна роля поради простата причина, че до средата на XX век повечето хора не са притежавали джобен или ръчен часовник. Заради положението си, кулата е използвана и за наблюдение през летните месеци във връзка с предпазване и предупреждение на населението при възникнали пожари. Тази ѝ противопожарна функция се налагала естествено от нейната височина от 30 метра.
Периметърът на наблюдение през прозорчето на горната площадка и от платформата под кубето, обхващал територията не само на града, но и на околността му. Има вероятност Часовниковата кула да е използвана и като слънчев часовник.
Кулата, според поверия, пази вградена тайна, свързана с хоризонталния разрез и символиката, който той носи. Вписан е знакът на Христовата звезда, която по диагоналите и вертикала, спуснат от ъглите на трета асиметрична част над нея, е изписано буквеното значение на Господ Бог – IX. Именно това подсказва западно европейското влияние върху нея и строежа й.
Друга тайна, която поверията разказват, е за вграденото тяло в основите й, благодарение на което кулата издържа всякакви природни бедствия досега. Това тяло било на черкез, който нападнал сестрата на Вуно Марков, за което групата му веднага отмъстила и вградила тялото в строежа. Скелетът бил изваден от дъното на бившата варница в основата на кулата през 1950 г., при един от ремонтите й.
През 1956 г. е декларирана и обявена за Паметник на културата с национално значение. През 1996 г. е включена в списъка на 100-те национални туристически обекти под номер 81. Към днешна дата вече се намира под номер 82а. В основата ѝ, през 2001г., по повод 135-тата годишнина на Ботевград, е положено послание (капсула) към бъдещите поколения.
Часовниковата кула е отворена за посетители от 1-ви април до 31-ви октомври, както следва:
Ø От понеделник до събота – от 09:00 до 17:00 ч. с предварителна заявка в Туристически информационен център или на телефон: 0723/ 69-158
Ø В неделя – от 10:00 до 17:00 ч. със заявка в Исторически музей – Ботевград или на тел. 0723/66 828
