Представихме “Как да оцелееш в България” с духов оркестър

Представихме “Как да оцелееш в България” с духов оркестър в Ботевград. На място дойдоха десетки наши читатели, които се смяха с шегите и историите ни час и половина. От сърце, а не пресилено, като на виц на шефа. 

Организатори на събитието бяха прекрасните дами от местната библиотека, като тяхното внимание ни накара да се почувстваме наистина специални. А това е много в днешното зъбато време на непукизъм и хейт. Оценяваме всеки малък жест, който в модерно време струва много.

Програмата започна с духов оркестър. В Ботевград си имат общински такъв, който може да те накара и най-трезвия да си отпие. Беше рано, не сме пипали, честно. Усещането беше като на втори бал, брато, въпреки че нашият отдавна отмина и ако сега трябва да броим до 12…ще се наложи да продължим до 34-35. Факт е обаче, че си прекарахме като на новобранска на братовчеда.

Всички пък бяха посрещнати с питка и мед. Хлябът беше мек на душица. Медът се разливаше по вените като животворна сила. Действа ни като афродизиак, ама за това ще говорим друг път, че сега не е удобно. Имаше и ръчно изработени късмети, а посланията бяха наше дело.

Ето ни най-отпред. Седнали спокойно с новите си смешки. Няма такава терапия, заклеваме се. Чувството да разсмееш десетки души на живо е неописуемо. Чак се замислихме за кариера в Холивуд, но бързо се отказахме. Джони Деп си има достатъчно проблеми сега, остава и ние да му се трупосаме и засенчим от нищото. Братоци сме, ще го пощадим. Оставаме тук, въпреки цената на горивата.

Само да вметнем, че гласът на Иванина Иванова ни накара да се насълзим. “Я кажи ми, облаче ле бяло” беше само част от репертоара, но се загнезди точно там в дълбокото на съзнанието и изкара спомени за далечни пътувания, в които за малко да загърбим родината.

Шапки долу за този прекрасен глас, който няма как да чуеш от снимката, просто искаме да ти е малко кофти, че пропусна събитието. Винаги можем да ти попеем ние, но няма да е същото.

Накрая разписахме сума ти книги, въпреки че не се приемаме за писатели, а за хора, които могат да подарят някоя друга усмивка в тия времена на напрежение и усещане за тежест в гърдите. За финал ще споделим, че и ние получихме такава. Доброто отношение винаги заразява.

ПОЧЪРАЙ ТУК!

Благодарим отново на Ботевград за топлото посрещане. Скоро ни очаквайте по села и паланки, гастролът продължава.