Макс
Има някои Цецки, които са представители на влечугите, брато. Студенокръвни, нагли и агресивни. Опитващи се да те обидят, да ти навредят с думи и действия, да те уязвят и да те накарат да имаш горчилка в устата. Ей така – за спорта.
Те са безпардонни, но образовани, недоклатени, но усмихнати, направени, но разрушени отвътре. А отношението към теб е от онова специалното, дето не можеш да го получиш и от враг, с когото водите открита война. Не защото ти си някакъв долнопробен грешник и те са в ролята на съдника, не, не. Или май не… А защото толкова си могат. Това могат, това правят, при тях е така.
Причините са ясни – зашити са отдолу. Някое брато не си е свършило работата или не си я върши сега. Така е. Ние няма да му вършим работата, нямаме никакво желание. Да каканиже самостоятелно, изобщо няма да изземваме функциите му.
Но искаме да се обърнем към тези Цецки и да ги поздравим. Те не биха си признали, че са такива. Могат обаче да се разпознаят.
Ако със ставането мислиш, Цецке, как да обидиш някого, значи си от този сорт гнили ябълки.
Ако искаш постоянно да поставяш другите на място, незнаейки къде е твоето, Цецке, от тях си.
Ако стискаш тънки джуки и рониш емайла на зъбите от стискане, да знаеш, че си в кюпа.
Затова искаме да пуснем един поздрав за всички тези…
Музикален поздрав от сърце.
Важи и за политиците. Един дол дренки са с описаните Цецки.
